Бъдеще [bg]

Барселона сякаш не е под юрисдикцията на нашата славна Утопия, тя прилича повече на самопровъзгласила се бандитска република в Африка, суверенна територия на бедняшкия и изостанал трети свят с всичките му детски болести и нещастия.

Бедата на Барселона, в миналото велик и славен град, е в добротата на жителите на Утопия и в прекалената им възпитаност; някой ги е научил, че е неприлично, когато другите живеят лошо, а ти - добре. И те са започнали да пускат при себе си онези, които живеели особено зле - в Африка, в Латиноамерика, в Русия - за да поправят по някакъв начин световната несправедливост.

Разбира се, идиотски замисъл - все едно да погледнеш под краката си, да откриеш за себе си съществуването на насекомите, и да вземеш да ги учиш да живеят по римското право, и да ги поиш с подсладена водичка, и да им трошиш хлебчета, за да ядат тях, вместо да се изяждат помежду си. Добре известно е как приключват такива неща - върху захарта налитат толкова мравки и хлебарки, че после не можеш да се отървеш от тях по никакъв начин; ако не прибегнеш до дезинфекция, със сигурност ще изгонят добрите стопани от вкъщи.

Та така, Барселона е същото като домът ви да е превърнат от двеста години в колония на термити. Ако пъхнеш ръка - за десет секунди ще я оглозгат до кости. Там е бил главният европейски център за прием и абсорбиране на бежанци. В резултат - на петдесет милиона жители има петдесет милиона нелегални, петдесет милиона бандити, мошеници, наркотършвци и проститутки.

Всичките полицейски сили и целият личен състав на Фалангата не са достатъчни, за да се въведе ред там; вероятно би помогнало да се залее целият град с кипяща сяра или напалм, но в щастливата страна Утопия рецептата на напалма, уви, отдавна е изгубена.

- И как се случи така, че попадна в този зверилник?

- Аз всъщност съм родена там. - Тя ме поглежда предизвикателно и се изплюва по мъжки на пода.

Кимам. Важното е да не вдигне шум сега, докато...

- Ясно.

- Нищо не ти е ясно.

- А ти... Ами... Ти изобщо тук нелегално ли си?

- Какво значение има за теб?

Вярно, напомням си аз. Никакво.

- Накратко, Волф ме взе оттам - отсича тя. - Това е всичко, което трябва да знаеш. Взе ме и ме направи своя съпруга.

- Сссъпруга... сссъпруг... - не издържам аз. - Заслушай се. Ссс... Бучене на ток в проводник от бодлива тел.

- Дрънкаш същите глупости като останалите! - мръщи се тя. - Тези месеци с Волф са най-хубавото, което ми се е случило за двайсет и пет години!

Въздъхвам дълбоко.

- Той наистина ли не ти е казвал нищо за мен?

- Защо питаш?

- Странно... Ако аз имах приятелка, на която се доверявах толкова, колкото той на теб... Не бих могла да се сдържа да не й разкажа.