Марсианецът [bg]

Започвах да се задушавам, затова побързах да включа скафандъра. По време на малкия ми експеримент въздушното налягане беше спаднало до 0.9 атмосфери, но в шлюза имаше достатъчно кислород за мен и за малкия ми огън от косми. Скафандърът бързо възстанови налягането.

Цепнатината наистина е миниатюрна. Лесно ще я запуша с лепящия комплект на скафандъра, но започва да ми се струва, че идеята не е добра.

Ще трябва да поправя някак визьора. Още не знам как, но подозирам, че силното херметизиращо лепило от комплекта ще играе централна роля в бъдещия ми план. А няма как да го използвам на части. Счупя ли веднъж печата на дюзата, двата компонента на лепилото се смесват и имам на разположение шейсет секунди, преди цялото съдържание да се втвърди. Няма как да използвам малко, колкото да залепя цепнатината.

Ако имам време, сигурно ще измисля план за визьора. И докато го привеждам в действие, все ще ми останат секунда-две да запечатам цепнатината на шлюза. Проблемът е, че нямам време.

Азотната бутилка на скафандъра е на четиресет процента. Трябва да запечатам пробойната веднага, при това без да използвам лепилото.

Първата ми идея — сетих се за малкото холандче от легендата, което видяло теч в морската дига на път за училище и запушило дупката с пръст. Така, облизах си дланта и сега ще я притисна към цепнатината.

Готово… явно не я покривам изцяло, защото усещам как въздухът продължава да изтича под мократа ми длан… става по-студено… и много неприятно… добре, явно не става така.

Да пробваме идея номер две. Тиксо!

Имам тиксо в кутията с инструменти. Нека лепнем малко и да видим дали ще намали теча. Чудя се колко ли ще издържи лепящата лента, преди налягането да я разцепи. Слагам я.

Готово… засега държи…

Нека проверя скафандъра… Според показанията налягането е стабилно. Изглежда, тиксото е прилепнало добре. Да видим колко ще издържи…