Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 165
Перейти на страницу:

— Двамата с Бил предотвратихте нещо много по-страшно от това. Онзи изрод Брейди Хартсфийлд можеше да убие стотици на концерта, където се опита да взриви бомба. Може би хиляди.

— И Джером — казва тя тихо. — Джером също ни помогна.

— Да. Ти, Бил и Джером. Тримата мускетари. Успяхте да предотвратите онази трагедия. Но тази… — Пийт кимва към телевизора. — Някой друг е бил длъжен да предотврати нея.

3

В седем часа Холи още е в офиса и преглежда фактури, които всъщност не се нуждаят от вниманието ѝ. Сдържа се да не пусне телевизора за новините в шест и половина, но още не ѝ се прибира вкъщи. Сутринта е очаквала с нетърпение да си вземе вкусно зеленчуково ястие за вечеря от „Мистър Чау“ и да го изяде, докато гледа „Красива отрова“, изключително недооценен трилър от 1968 г. с участието на Антъни Пъркинс и Тюздей Уелд, но в момента не ѝ е до отрови, пък били те и красиви. Отровила я е новината от Пенсилвания, а и все още не е изключено да пусне Си Ен Ен. Тогава няма да може да заспи и ще се върти в леглото до два, дори до три сутринта.

Като повечето хора в пропития от медиите двайсет и първи век, Холи е свикнала с актовете на насилие, които мъже (все още предимно мъже) извършват по религиозни или политически подбуди — най-често това са причините, — но случилото се в училището в малкото градче ѝ напомня твърде много за онова, което за малко да се случи в Центъра за култура и изкуство на Средния запад, където Брейди Хартсфийлд опита да взриви няколко хиляди тийнейджъри, и за случилото се пред Общинския център, където се вряза с мерцедес в тълпа хора, отишли да търсят работа, и уби… тя не помни колко точно. Не иска да си спомня.

Прибира папките — все някога трябва да се прибере вкъщи — и отново чува асансьора. Изчаква да види дали ще подмине петия етаж, но асансьорът спира. Сигурно е Джером, но тя все пак отваря второто чекмедже и хваща флакона вътре. Той има две копчета. Едното задейства оглушителна сирена. Другото пръска лютив спрей.

Джером е. Холи пуска флакона и затваря чекмеджето. Диви се (при това не за първи път, откакто той се е върнал от Харвард) колко висок и красив е станал. Не ѝ харесва четината около устата му, която той нарича „катинарче), но никога не би му го казала. Тази вечер обичайната му енергична походка е бавна и вяла. Поздравява я по навик със „Здрасти, Холибери“ и се отпуска тежко на стола, който през работно време е отреден за клиенти.

Друг път би го скастрила колко неприятен ѝ е този детински прякор — обичайна заядлива закачка между тях, — но не и тази вечер. Приятели са и тъй като Холи няма много приятели, се старае да се отнася добре с малкото, които има.

— Изглеждаш изтощен.

— Шофирах дълго. Чу ли новината за училището? Въртят я по всички радиостанции.

— Гледах „Джон Лоу“, когато прекъснаха за извънредна емисия. Оттогава я избягвам. Колко зле е положението?

— Съобщават за двайсет и седем жертви до момента, двайсет и три от тях деца на възраст между дванайсет и четиринайсет. Но броят им ще расте. Издирват още няколко ученици и двама учители, а десетина души са в критично състояние. По-зле е от Паркланд. Подсети ли те това за Брейди Хартсфийлд?

— Естествено.

— И мен. За хората, които уби пред Общинския център, и за онези, които щеше да убие, ако бяхме закъснели само с няколко минути за концерта на „Раунд Хиър“. Опитвам се да не мисля за това, казвам си, че тогава победихме, защото ако се замисля, ме побиват тръпки.

Холи познава много добре тези тръпки. И нея я побиват често.

Джером поглажда бавно едната си буза и в тишината се чува стъргането на наболата през деня брада.

— През втората си година в Харвард се записах на курс по философия. Споменавал ли съм ти?

Холи поклаща глава.

— Наричаше се… — Джером прави кавички във въздуха. —  „Проблемът за злото“. Обсъждахме често концепциите за вътрешното зло и външното зло. Ние… Холи, добре ли си?

— Да — отвръща тя и е добре… но когато той споменава за външното зло, мислите ѝ веднага се насочват към чудовището, което с Ралф бяха проследили до последното му леговище. То се беше подвизавало под много имена и беше носило много лица, но тя винаги бе мислила за него просто като за

„Другия“, а от Другия едва ли имаше по-голямо зло. Не беше разказвала на Джером какво се бе случило в пещерата, известна като Мерисвил Хол, макар вероятно той да се досещаше, че там е преживяла нещо ужасно, много по-страшно от описаното във вестниците.

Той я гледа несигурно.

— Продължавай — подканва го тя. — Стана ми много интересно. — Самата истина е.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)