Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » В огъня [bg]
В огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В огъня [bg]

Электронная книга - «В огъня [bg]». Краткое содержание книги:

Изабел Дуейн е спасена като по чудо от горящ склад във френския квартал на Ню Орлиънс. В останките обаче е намерен трупът на водещия кандидат-губернатор на Луизиана. Уликите сочат убийство, а Изабел е единственият свидетел. Случаят е поет от детектив Джей Ди Гембъл — същият богат и интелигентен креолец, който е разбил сърцето на Изабел преди десет години. Дори и да иска, тя не може да му каже истинската причина за присъствието си в склада в деня на пожара. Не може да му довери и каква е връзката между нея и кандидат-губернатора. Но ако иска да спаси живота си от убиеца, тя ще трябва да спечели доверието на Джей Ди, а това означава двамата да преразгледат чувствата си един към друг. „Убийствено напрежение и изгарящи страсти — комбинацията ще ви накара да прочетете книгата на един дъх.“
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 98
Перейти на страницу:

Тя се захвана да разтоварва продуктите и да ги подрежда.

— Ъ-хъ.

Той реши малко да я провокира.

— Публикуват ваши снимки — на теб и него — на първа страница. Не бях забелязвал прилика, докато не ги видях една до друга. Имаш неговите очи.

— И това е всичко — Тя сложи една салата в хладилника.

— Може би не. — Джей Ди никога не бе си представял, че Марк е от онези мъже, които крият тайни, но съществуването на Сейбъл доказваше обратното. А сега трябваше да открие какво криеше от него.

— Той беше кандидат за губернатор и милионер, а аз съм социален работник с двайсет и пет хиляди годишен доход, ако имам късмет. — Тя тресна вратата на хладилника. — Принадлежим на два съвсем различни свята.

— Не е точно така. — Изпълненият й с недоверие поглед, го накара да смени темата. — Какво прави, докато ме нямаше?

— Наблюдавах езерото и се молех да не отмъкнеш лодката на братовчедка ми. Хилер тършуваше наоколо. Според нея приятелката ти има супер вана. — Сгъна един празен плик и се захвана със следващия. — Послушахме и радио. Очевидно твоето изчезване ме прави заподозряна. — Тя метна пакет ориз в шкафа. — Само в случай че се чудиш.

Значи знаеше — нищо чудно, че Хилер го бе изгледала като отрепка, а Сейбъл се държеше сякаш бе готова да му откъсне главата.

— Чух. Ще се погрижа за това.

— Не мога да повярвам! — Тя тресна кутия кафе на плота. — Аз не съм те молила да идваш след мен. Ти сам си реши да изчезнеш. Защо не вземеш да докладваш или каквото там правите в полицията, когато преследвате хора?

— Не мога. — Той се приближи и сложи ръка на рамото й. — Това нищо не означава. Успокой се.

— Как да стане това? — Тя спря да подрежда и се освободи от ръката му. — Твоят живот не е разпилян на парчета, Джийн-Дел. А моят.

Не каза „отново“, но думата увисна помежду им. Имаше чувството, че тя свързва настоящата ситуация със случилото се в нощта на танците преди десет години, интересно защо ли? Какво общо би могло да има между тяхната раздяла и една заповед за издирване?

Още нещо в списъка от въпроси, които трябваше да изяснят, преди всичко това да приключи.

— Няма да те арестуват. Ще им кажа истината.

Тя се изсмя гласно, с горчивина.

— Кога ли истината е имала значение? — Не изчака отговор, а се промуши край него с думите: — Отивам да си взема един душ.

Продължаваше да бяга — от проблемите, от него. Всеки път бягаше от него. Обзе го гняв, но успя да се овладее.

— Партньорът ми е намерил чук за риба в склада. От онези, които използват в лагуната. — Той се облегна назад и я загледа как се закова на място на прага. — Сега го изследват. Изглежда това е оръжието на престъплението.

Тя бавно се обърна.

— Е, и?

Погледът му се спря върху стиснатите й в юмруци ръце.

— Баща ти, Реми, не е ли ловец на стриди? Обзалагам се, че познава всички ловци в лагуната.

Лицето й пребледня.

— Татко няма да се меси в това.

Вече го прави и ти знаеш нещо, което не искаш да ми кажеш.

— Откъде са тези белези по лицето му?

— Както вече ти казах, получил ги е в пожара, в който едва не сме загинали майка ми и аз като бебе. Той ни е спасил. — Тя скръсти ръце. — Накъде биеш?

— Явно много ви е обичал — теб и майка ти.

— Да, така е. Но Реми няма нищо общо с убийството на Марк. Ако има някой, той е… — тя замлъкна и дълбоко въздъхна. — Би могло да бъде всеки.

— Искаш да кажем, че би могъл да е и Гантри. — Тя не отговори и той смени темата. — Реми е рискувал живота си, за да ви спаси. После се е оженил за майка ти и е отвел и двете ви оттук. — Той проследи контура на стиснатите й челюсти до пулсиращата ямка низко на врата й. — Каза ми, че бащата на Гантри е бил арестуван веднага след пожара. Това трябва да е било докато Реми се е възстановявал в болницата, нали така? — Тя кимна. — Тогава защо ви е отвел оттук? Бъд Гантри вече е бил в затвора.

— Някой му е платил да изгори къщата ни. Майка ми се страхуваше, че пак ще се опитат. — Гласът й звучеше напрегнато. — Направила е това, за да ме предпази.

— Или може би Реми се е притеснявал от Марк.

Тя присви очи.

— Знам какво се опитваш да кажеш. Баща ми може да не е нищо повече от един прост рибар, но през живота си не е наранил никого.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)