Гордост [bg]

В Ню Джързи на една малка панаирна писта, недалеч от парка „Асбъри“, Сали и Кеп вървят, понесени от тълпата, наобиколила отседналия наблизо цирк. Често пъти автомобилните състезания, в които участва Кеп, продължават четири, дори пет дни и тогава винаги се намира някой пътуващ цирк да се възползва от насъбралия се народ. Веднага опъват шатрите си и монтират уредите: малки виенски колела, въртележки, влакчета, разни други атракции и изпълнения.

Вечерта преди последния ден на състезанието. Кеп вече има две победи зад гърба си. Двамата със Сали се разхождат сред панаирната тълпа; късно е и повечето от зяпачите са се разотишли.

Има най-различни павилиони — с кегли, които представляват метални бутилки за мляко, с балони, по които се мятат стрелички, с боксьорски круши, които се блъскат в кръгла скала, една стрелка показва силата на удара в килограми и същевременно звъни звънче — и всички останали подмамки за лапнишарани, които правят панаирите толкова привлекателни.

Встрани от големите павилиони, в края на състезателната писта, се издигат две интересни платформи. Едната представлява боксов ринг и в единия му ъгъл върху малко столче седи смазан на вид, но истински боксьор. Въжетата на ринга са обвити с червено кадифе. Уредникът на това зрелище — плешив шкембелия на средна възраст — е седнал на ръба на ринга, в краката на своя боксьор. Клепачите на боксьора са подпухнали от тежките удари и ушите му са се накъдрили като карфиол. По веждите, челото и страните се виждат удебелени изпъкнали белези. Седнал е гърбом към ринга, с провесени през въжетата ръце и разхлабени върви на боксьорските ръкавици. Кеп вижда, че това е човек, който наистина е минал през мелницата на живота, човек като него с много, много белези. Менажерът му се провиква към Кеп.

— Ей, приятел, изглеждаш ми якичък. Що не земеш да позагрееш моето момче, а? Виждаш, никой не се натиска за облози, значи цялото удоволствие ще ти струва десетачка; издържиш ли три рунда, получаваш стотачка. А, кво ще кажеш? Освен това ще вземеш акъла и на тая хубавица.

Предложението, разбира се, не е сериозно и шкембелията дори не помръдва от мястото си. Кеп се приближава и подава ръка на двамата. Боксьорът си сваля ръкавицата и се ръкува с бинтованата си ръка. Кеп забелязва, че той е доста бавен, краката му треперят, поклаща се на пети, гледа надолу съвършено безизразно, само една плаха усмивка открива дупката от липсващите му предни зъби; сигурно и той като Стюре е останал с един-два зъба в устата си. Кеп има чувството, че познава този човек; макар и без сили, с единия си боксьорски инстинкт ще те просне на земята. Минал е най-мъжките си години, но пак се вижда, че е от класа; и той като Кеп някога е бил ас.