![Обратен камуфлаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/5/obraten-kamuflazh-bg-download.jpg)
Обратен камуфлаж [bg]
- Автор: Porter Henry
- Серия: Робърт Харланд #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-767-6
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратен камуфлаж [bg]». Краткое содержание книги:
— Позволете на мен — чу се глас зад рамото й. Видя приветливо тъмно лице с широка усмивка.
— Благодаря — отвърна тя и отстъпи. Мъжът натисна третия бутон и я попита за кой етаж е. — Благодаря ви, етажът ми е след вашия — излъга тя.
Вратите се затвориха.
— Дали ще представлява интерес за вас фактът, че отивам в стаята на Робърт Харланд?
— Възможно е, ако знаех кой е той — отвърна тя и отмести поглед встрани.
— О, съжалявам. Бях останал с впечатлението, че с мистър Харланд сте колеги. Помоли ме да ви открия в хотела.
— А вие кой сте?
— Доктор Сами Лоз. Страхувам се, че обстоятелствата наложиха да пътувам под друго име. Сега се наричам Чарлз Мансур, име, което ми харесва по-малко дори от моето собствено. — Отново се усмихна.
Тя проучи отражението му в огледалото. Беше облечен с ленено сако, тъмносини свободни панталони и бяла, може би копринена, риза, плътно закопчана на врата. Очевидно бе богат и полагаше грижи за облеклото си. В движенията му личаха самочувствие, преднамерена плавност и суета.
— Доктор Лоз, защо мистър Харланд не ме потърси сам? — попита тя.
Асансьорът спря и вратите се отвориха.
— Защото е на легло с болен гръб след три различни полета и тъй като съм негов лекар, му препоръчах пълна почивка. Постепенно се подобрява, утре би трябвало да е на крак. Номерът на стаята е триста и дванадесети. Ако предпочитате, ще изчакам тук.
— Благодаря, предпочитам!
Тя почука на вратата и хвърли поглед назад към Лоз, който стоеше до асансьора, скръстил ръце.
Вратата й отвори висок, но прегърбен мъж на средна възраст, който протегна ръка и я поздрави.
— Съжалявам, че се наложи да помоля Лоз да ви открие, но в момента съм доста обездвижен. Влезте. — Робърт Харланд с кривене се добра обратно до леглото си и много бавно се отпусна върху него. — Предполагам, че сте била в посолството, така че сте наясно какво правя тук. — Той мрачно се засмя. — Всъщност аз самият не знам какво правя тук, по дяволите! Така че едва ли мога да очаквам това от вас.
— Шефа ми е уредил достъп до Карим Хан днес следобед. Трябва да съм в посолството в три часа. Може би трябва да отложим разговора си за след това?
— Искам първо да поговорите с Лоз. — Харланд смръщи лице. Херик си помисли, че причина за това е по-скоро затруднението му, а не болката. — Бих искал да знам какво мислите за него. Пристигна тук на собствена глава, с фалшив паспорт. Текман смята, че той знае нещо, Господ знае какво, та затова и аз съм с него. Предполагам, че инструкциите ти са да ми помагаш. — Той замълча и опипа таза си. — Виж, мислех си, че може би си струва да дадеш на Хан да разбере, че си с Лоз, но без албанците да разберат това.
— Защо?
— Защото искам да видя реакцията му, макар че не това съм казал на Лоз. Хайде да поговорим с него, а?
Тя отвори вратата, Лоз чакаше отпред. Той влезе в стаята и Харланд му обясни от какво се нуждае.
— Ясно — каза Лоз, — търсите някаква закодирана дума или фраза, която Карим ще разпознае. — Той се подпря с лакът на масата и потри нос. — Можете да го попитате за Поета.
— Кой, по дяволите, е Поета? — доста сприхаво попита Харланд от леглото си.
— Там е цялата работа — отвърна Лоз. — Никой не знае кой е той. Поета беше един от командирите в Босна, но никой от нас не знаеше кой е или откъде действа. Единствено Карим. Именно Поета го придума да тръгне за Афганистан през 1997. Ако му споменат за него, Карим ще знае, че сте говорили с мен, защото единствено аз мога да ви разкажа за това.
— Добре — каза Айзис и си помисли, че всичко това избива на малоумие. — Трябва да тръгвам.
Два часа по-късно я закараха до неугледна четириетажна сграда със зазидани прозорци. Придружаваше я Гибънс и един от охраната на американското посолство. Минаха през син метален портал и се озоваха на голям паркинг, на който цареше необичаен ред и дисциплина. Няколко високопроходими коли бяха наредени в редица и ги миеха, а един млад мъж в износена военна униформа премиташе жълтеникавата от мръсотията вода в канала. По високата стена, която ограждаше централата на SHISK имаше намотки бодлива тел, камери и сензори за движение. Херик предположи, че всичко това бе закупено с американските пари, изсипани в Тирана в средата на деветдесетте. В двора имаше неколцина въоръжени мъже. Двамата на входа на сградата застанаха мирно, докато третият провери документите им за самоличност и ги придружи през тъмен коридор до втория етаж. Там им казаха да чакат.