Обсебена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-201-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обсебена от теб». Краткое содержание книги:
Клетвите, които си разменихме, трябваше да ни обвържат по-силно от плът и кръв. Вместо това отвориха стари рани, извадиха на показ болката и несигурността и примамиха от сенките озлобени врагове. Усещах как той се изплъзва от мен. Най-големите ми страхове се превръщаха в реалност. Любовта ми бе поставена на изпитание, което не бях сигурна, че съм достатъчно силна да понеса.
В най-светлия момент от живота ни тъмнината от миналото настъпваше и заплашваше всичко, за което се борехме така усилено.
Бяхме изправени пред ужасен избор: познатата сигурност на живота, който имахме преди да се открием, или битката за едно бъдеще, което бе започнало
да изглежда невъзможно и безнадеждно като сън…
Исках другите да я желаят и едновременно с това да знам, че е само моя. Освен това исках да я запазя изцяло за себе си.
Погледна ме е пресметлив поглед.
– Бихме могли да преговаряме отново за обработването с ръка под масата.
Спомних си сделката, която бяхме сключили – бързо изчукване в замяна на обработка с ръка през панталона, – и осъзнах, че панталонките значително щяха да усложнят задачата ми. Що се отнася до второто, все щях да се справя някак.
Кимнах в знак на съгласие и ѝ казах:
– Облечи си някоя пола, ангелчето ми, и купонът може да започне.
– Твоя ли беше тази идея? – попита Араш, когато се срещнахме пред входа на "Старлайт Лаундж". Наблюдавах през стъклената стена на фоайето как един мъж от охраната брои клиентите, качващи се в асансьора, който щеше да ги отведе на покрива на сградата. Други двама охранители стояха до външната врата и задържаха тълпата, която се опитваше да нахлуе, като всеки от посетителите разчиташе на външния си вид, облеклото и личния си чар, за да успее да влезе в клуба.
– Аз съм не по-малко изненадан от теб.
– Забравих да ти кажа. – Ева буквално подскачаше от вълнение. – Шона е чула добри отзиви за това заведение и аз реших, че ще бъде забавно.
– Има страхотни отзиви в интернет – обади се Шона, – а и някои от редовните ми клиенти направо са полудели по това място.
Мануел се загледа в напиращата тълпа зад въжетата, а Мегуми Каба бе застанала предпазливо между Кари и Ева. Марк Гарити, Стивън Елисън и Арнолдо стояха малко по-назад, оставяйки свободен пътя за тези, чиито имена бяха в списъка на ВИП гостите.
Кари прехвърли ръка през рамото на Мегуми.
– Стой до мен, хлапе – каза той с широка усмивка. – да им покажем как стават тези работи.
Ева стисна ръката ми.
– Ето я и твоята изненада.
Проследих погледа ѝ и видях една двойка, която приближаваше към нас. Вдигнах учудено вежди, когато разпознах Магдалин Перес. Беше хванала под ръка мъжа до себе си, а тъмните ѝ очи светеха така ярко, както не ги бях виждал да блестят от дълго време.
– Здравей, Маги – поздравих аз, стиснах протегнатата ѝ ръка, и се наведох да я целуна по бузата. – Радвам се да те видя.
Още повече ме зарадва фактът, че Ева я беше поканила. Запознанството на двете жени беше доста бурно, за което вина имаше единствено Маги. В следващите седмици разривът между двете беше обтегнал отношенията ми с нея и вече бях готов да приема, че нещата ще продължат по този начин неопределено дълго. Сега обаче ми стана приятно, че ситуацията се бе променила.
Маги се усмихна.
– Здравейте, Гидиън, Ева. Запознайте се е приятеля ми Гейдж Флин.
Стиснах ръката на мъжа, след като той вече се бе ръкувал с Ева, и забелязах силата на захвата му и спокойния начин, по който посрещна изпитателния ми поглед. Той също ме изгледа изпитателно, но мисля, че моята преценка бе по-обстойна. Още преди края на седмицата щях да узная всичко по-важно за този човек. Маги бе преживяла достатъчно неприятности с Кристофър. Не исках отново да я видя наранена.
– А ето ги Уил и Натали – каза Ева, когато и последните членове на групата ни пристигнаха.
Уил Грейнджър имаше вид на битник,[2] който много му подхождаше. Беше прегърнал една дребна жена със синя коса и плътно татуирани догоре ръце, облечена в същия стил от петдесетте години. Докато Ева ни запознаваше, аз кимнах на охранителя да даде знак, че са пристигнали и последните хора, които чакаме. Той задържа опашката и ни направи път.
Жена ми ме изгледа подозрително.
– Не ми казвай, че притежаваш това заведение.
– Добре, няма.
– Искаш да кажеш, че наистина е твое?
Плъзнах ръка по гърба ѝ и я спрях върху извивката на бедрото ѝ. Беше сменила панталонките с прилепнала пола с цепка отзад. Започвах да си мисля, че щеше да е по-добре да не се беше преобличала. Панталонките разкриваха невероятните ѝ крака, полата подчертаваше невероятното ѝ дупе.
– Трябва да решиш дали искаш да ти отговоря на въпроса, или не – казах аз, докато влизахме в клуба.
Музиката свиреше силно, но певецът любител на сцената пееше още по-силно. Стратегически поставеното осветление осветяваше пътеките и масите, като в същото време не засенчваше ослепителния нощен пейзаж на Манхатън, който смайваше посетителите. Климатиците по стените и пода работеха на пълни обороти и охлаждаха въздуха до приятна температура.
– Има ли нещо в Ню Йорк, което не притежаваш?
Араш се засмя.
– "Д'Аргос Регал" на Трийсет и шеста улица вече не е негов.
2
Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на XX век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. – Б. Ред.