Анн от острова

Но всичко е прекрасно, както й казах. Джанет ме обича за това, точно както мрази горката Естър, защото Естър била казала, че толкова много сянка е нехигиенична и се била възпротивила да спи на пухено легло. Аз пък обожавам пухени легла и колкото по-нехигиенични и пухени са те, толкова повече ги обожавам. Джанет казва, че е голяма утеха, като ме гледа да ям. Тя се била страхувала, че ще бъда като госпожица Хейторн, която не искала да яде нищо друго, освен плодове и топла вода на закуска и се опитала да накара Джанет да не готви пържено. Естър е мило момиче, но е много капризна. Бедата е, че няма достатъчно въображение и че е склонна към лошо храносмилане.

Джанет ми каза, че мога да използвам гостната, когато ме посети някой млад мъж! Не мисля, че ще имам много посетители. Още не съм виждала нито един млад мъж във Вали Роуд, освен ратая на съседите — Сам Толивър, много висок, възслаб младеж с коса като кълчища. Наскоро намина една вечер и седя около час на градинската ограда, близо до предната врата, където Джанет и аз бродирахме. Единствените забележки, които се осмели да направи, бяха: „Вижте ментата, госпожице! Хубава е против настинка — ментата“ и: „Колко много скакалци има тази вечер“.

Но тук има една любовна история. Сякаш късметът ми е да се забърквам, повече или по-малко, в любовните истории на възрастните. Господин и госпожа Ирвинг винаги казват, че съм ги събрала. Госпожа Стивън Кларк от Кармъди настоятелно твърди, че ми е безкрайно благодарна за една идея, която сигурно някой друг щеше да й даде, ако не й я бях дала аз. Въпреки че според мен Людовик Бързия наистина никога нямаше да напредне извън кроткото ухажване, ако аз не бях помогнала на него и на Теодора Дикс.