Край Бизоновото езеро

Бенито също се бе изправил, обърнал гръб на палатката, той не забеляза как Антилопата разкопча изработеното от щавена бизонова кожа бойно наметало и извади томахавката, като остана в същата поза.

Стадото идваше все по-близо. Наистина бяха диви коне, защото не се виждаше никакъв ездач, никакво седло или стремена, нито пък връв. Само на петдесет крачки от укреплението кънтеше тропотът от копитата и вече изглеждаше, че дивата гонитба ще се отдалечи, когато… най-предният кон изви право към пролуката, оставена за проход, прозвуча боен вик, на гърба на всеки кон израсна като по чудо ездач и безогледно дръзките нападатели профучаха като хала един след друг през непредпазливо оставения вход вътре в лагера.

Горе до палатката се разнесе крясък. Антилопата беше скочил, оставяйки наметалото да падне, с издигната секира. В мига, когато Бенито се обърна, измъквайки ножа си, за да забие острието в гърдите на индианеца, брадвата разцепи главата му.

Апачите използваха срещу мексиканците хитрост, с каквато само дръзки ездачи като тях можеха да си послужат. С единия крак, пъхнат във вързаното около тялото на коня ласо, и прикрити зад трупа на животното, те са обучени да изминават дори и по-големи разстояния. Здрачът, а сега и настъпилият мрак бяха облекчили осъществяването на тази бойна хитрост, така че златотърсачите, включително и опитният Бенито, бяха измамени.

За миг мексиканците бяха напълно лишени от разсъдък. Те наскачаха от колите, ала вече не можеха да се доберат до подредените на пирамиди пушки. Диваците имаха лесна плячка; за хората от лагера часът на смъртта беше настъпил.

Няколко минути бойната секира, боздуганът, ножът и копието вилняха ужасно. Труповете се търкаляха наоколо. Неколцина мексиканци се биеха все още с куража на отчаянието, ала и те щяха да бъдат сразени. Само малцина се изплъзнаха изпод колите на открито, опитвайки се да избягат. Но и те бяха изгубени, защото бързите ездачи скоро ги настигнаха. Ако някой все пак се бе изплъзнал през нощта, то той нямаше никакъв шанс да преживее деня.

Един час по-късно огънят на събраните в клада фургони освети надалеч покритата с мъртъвци и умиращи равнина. Индианците си деляха грабежа и скалповете на тези, които жаждата за злато бе довела в пустинята и при смъртта.

Черната птица стоеше редом с Антилопата.

— Великият дух даде на своите червени синове победа, ала вождът на апачите трябва да види скалповете на тримата ловци от изчезналия остров. Той не може да препусне след тях, но моят син ще донесе косите им.

— Утре Антилопата ще вземе трийсет мъже и ще проследи дирята им — отговори бегачът. — Ловците от Севера ще запеят своята смъртна песен, хоуг!…