Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— Сега ще ви оставя. Това е ритуалът на Зоуи и аз съм тук, за да й засвидетелствам подкрепата си. — Тя ми отправи мила усмивка, която аз се заставих да върна. — Но най-напред имам подарък за новия Съвет на Префектите. — Тя плесна с ръце и шестима мъже, които дотогава не бях виждала, изплуваха от сенките. Всеки носеше по една голяма правоъгълна плоча, дебела поне десет сантиметра. Поставиха ги пред Неферет и отново изчезнаха в мрака. Загледах се в плочите. Изглеждаха някак мокри. Нямах представа какво е това.
Смехът на Неферет ме накара да стисна зъби отново. Само аз ли смятах, че се държи прекалено покровителствено?
— Зоуи, не мога да повярвам, че не разпознаваш собствената си идея.
— Аз… не. Не знам какво е това.
— Това са циментови плочи. Помня, че ми сподели идеята си всеки от членовете на Съвета да остави свой отпечатък, който да се запази за вечни времена. Тази вечер шестима от седмината членове на съвета ще имат възможност да го направят.
Примигах срещу нея. Чудесно. Най-после ми призна заслугата за нещо, което всъщност бе идея на Деймиън.
— Благодаря за подаръка. — А после добавих набързо: — Но идеята беше на Деймиън, не моя.
Усмивката й беше ослепителна и когато тя я отправи към Деймиън, не ми се налагаше да го погледна, за да разбера как се разтапя от удоволствие. После Неферет се обърна към всички:
— Щастлива съм, че Никс е надарила всички вас толкова щедро. Оставям ви, бъдете благословени и лека нощ.
Тя слезе от подиума невероятно грациозно и се отправи към вратата. Аз стърчах и се чувствах като пълна глупачка.
Двадесет и първа глава
Мина цяла вечност, преди тълпата да се успокои и всички да заемат местата си за началото на ритуала. Беше ми много трудно, защото не можех да споделя силното си раздразнение. Не само защото никой няма да ме разбере, а и защото никой няма да повярва на това, което започвам да виждам — има нещо тъмно около Неферет. И защо някой да ми вярва? Аз бях просто едно момиче. Независимо какви сили ми е дала Никс, не съм от категорията на Висшата жрица. Да не говорим, че никой, освен мен не е забелязал малките парченца, които изграждат зловещата картина.
Афродита ще ме разбере и ще ми повярва. Колкото и да ми е неприятно, това беше истина.
— Зоуи, дай ми знак, когато си готова, и ще пусна музиката — подвикна Джак от ъгъла на залата, където беше цялата аудиотехника. За щастие момчето беше технически гений и му гласувах доверие да пусне музиката за ритуала.
— Добре, само секунда. Какво ще кажеш да ти кимна, когато съм готова?
— Няма проблем — усмихна се той.
Изправих се на крака и с ирония забелязах, че стоя на същото място, на което стоеше Неферет преди малко. Опитах се да прочистя съзнанието си от всякакви негативни мисли и объркването, което го изпълваше. Погледът ми се плъзна по кръга. Присъстваха доста повече хора, отколкото очаквах.
Те бяха седнали и пазеха тишина в очакване. Белите свещи изпълваха залата с ярка светлина. Видях приятелите си, заели своите места, готови да започнем ритуала. Замислих се за тях и за страхотните дарби, които получиха, и бях готова да кимна на Джак.
— Може ли да предложа услугите си?
Гласът на Лорън така ме стресна, че подскочих и изписках. Стоеше точно зад мен.
— По дяволите, Лорън! Изкара ми акъла! — изстрелях, преди да осъзная какво говоря. Но казвах истината — ужасно ме стресна.
За щастие той не коментира думите ми. Просто ми отправи протяжна и много съблазнителна усмивка.
— Мислех, че си ме видяла.
— Не, малко съм разсеяна.
— Напрегната по-скоро.
Той докосна ръката ми с жест, който може би е изглеждал невинен. Нещо като приятелска подкрепа. Но аз го почувствах като ласка, много нежна ласка. Широката му усмивка ме накара да се запитам за интуицията му. Ако притежаваше типичната за вампирите способност да чете мисли, просто щях да умра.
— Е, аз съм тук, за да ти помогна да се справиш по-леко с напрежението.
Той шегуваше ли се? Само като го видя, и си губя ума. Да се освободя от напрежението около Лорън Блейк? Няма начин.
— Наистина ли? И как мислиш да го направиш? — попитах с едва загатната игрива усмивка, защото си давах сметка, че цялата зала ни гледа, а цялата зала включваше и гаджето ми.
— Ще направя това, което правя и за Неферет.
Настъпи мълчание, в което се питах какво ли е това, което прави за Неферет. Но той не ме остави да се чудя дълго.
— Всяка Висша жрица има поет, който рецитира стихове, за да събуди присъствието на Музата, преди да пристъпи към ритуала. Днес предлагам услугите си на една много специална кандидатка за Висша жрица. Освен това мисля, че има някои недоразумения, които трябва да се изчистят.