Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Трантор е по-близо до центъра на Галактиката, отколкото са повечето Външни светове — поясни Леванян.
Тъй като Хеликон се намираше в поразреден ъгъл на същата тази Галактика и звездното му небе беше доста тъмно и невпечатлявашо, Селдън почувства, че няма какво да добави.
Минаха няколко минути, преди да овладее чувствата си и да изостави естетиката заради практичността. После попита:
— Как знаете накъде отиваме, господин Леванян?
— В известен смисъл не го зная — приветливо отвърна пилотът — защото ни води специална микровълнова импулсна поредица. Стартирам в подходящата посока и ако е добре програмиран, моят компютър сам избира правилния ред от импулси. Сетне ни откарва където трябва. Ако има опасност от сблъскване, той ще ни издигне или отклони встрани, а после ще ни върне на стария курс. По това време на нощта обаче не очаквам никакви пречки.
— Дори и метеорит?
— Шансът е едно на милиард или даже още по-малък. А ако космическата артилерия реши да ни вземе на мушка, какво можем да сторим? Абсолютната сигурност е невъзможен идеал…
— Колко тих стана полетът — отбеляза Дорс.
— Вярно — съгласи се Селдън. — А какво е задвижването на самолета, господин Леванян?
— Микротермоядрен двигател и тънка реактивна струя нагорещен газ.
— Не знаех, че имаме действащи самолети на микротермоядрена тяга. Говори се за това, обаче…
— Само няколко са; и все малки като този. Засега ги има единствено на Трантор и са предназначени само за високопоставени правителствени чиновници.
— Императорът използва ли такъв самолет?
Пилотът поклати отрицателно глава.
— Императорът никога не пътува. Би следвало да знаете това.
Селдън се начумери.
— Забравих за миг… Разходите по подобен полет трябва да са много големи.
— Наистина са много големи, господине.
— В такъв случай колко ще плати Чувек?
— За този полет не е определено заплащане. Господин Чувек е добър приятел на компанията, която притежава самолетите.
Селдън изсумтя.
— Ех, защо няма повече такива микротермоядрени играчки!
— Просто защото са прекалено скъпи. Пък и наличните удовлетворяват цялото търсене.
— Бихте могли да създадете по-голямо търсене с по-големи самолети.
— Може би, на компанията така и не успя да създаде микротермоядрени двигатели, които да са достатъчно мощни.
Селдън се сети за констатацията на журналиста, че техническите нововъведения са намалели тревожно.
— Декаданс — промърмори той.
— Какво? — недочу Дорс.
— Няма значение — отвърна математикът. — Просто се сетих нещо, дето Чувек ми го каза…
Погледна към звездите и се поинтересува:
— На запад ли се движим, господин Леванян?
— Да. Откъде знаете?
— Помислих си, че ако пътувахме на изток, към изгрева, досега щеше да се е развиделило.
Най-накрая зората, която сякаш ги преследваше, ги настигна и слънчевата светлина, истинската слънчева светлина обля стените на кабината.
Това обаче не продължи дълго, тъй като самолетът кривна надолу и се бухна в облаците. Синевата и златистото сияние изчезнаха и на тяхно място отново се възцари калносивото, така че и двамата с Дорс неволно издадоха разочарован възглас, загдето бяха лишени макар и от само още няколко мига естествена слънчева светлина.
Когато потънаха под облаците, Горната страна почти веднага се показа. Повърхността й — поне на това място — представляваше вълниста област от обрасли с дървета изкуствени пещери, разделени от затревени ивици. За нещо такова бе споменала Клауция.
Отново имаха съвсем малко време за наблюдение. Под тях се появи отвор, обрамчен от надпис „Микоген“.
И те се гмурнаха в него.
35
Кацнаха на едно летище, което в учудените очи на Селдън изглеждаше напълно пусто. Приключил задачата си, пилотът стисна ръцете на Хари и Дорс и стремително вдигна самолета си във въздуха, като потъна заедно с него в един появил се сякаш специално за целта отвор.
Като че ли нямаше какво друго да правят, освен да чакат. Наоколо се виждаха пейки за може би стотина човека, обаче Селдън и Дорс Венабили бяха сам-сами. Летището бе правоъгълно, заобиколено със стени, в които сигурно имаше множество канали, очакващи да се отворят, за да поемат или пропуснат поредния самолет, но след като техният бе отлетял, докато чакаха не пристигна нито един.
Не дойде и жив човек; никакви белези, че мястото е населено; дори самото буботене на транторския живот бе приглушено.
Тази самота започна да потиска Селдън. Той се обърна към Дорс и рече: