Паломино
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паломино». Краткое содержание книги:
Ала когато се нареди на опашката за бекон с яйца и трета чаша кафе, чу двама от мъжете да си приказват и, ужасена и недоумяваща, се обърна към Джош.
— Какво казаха те?
— Говореха за Тейт.
— Знам. Какво казаха? — Лицето й бе станало мъртвешки бледо. Не беше възможно да е чула добре.
— Казаха, че е много лошо.
— Кое е много лошо? — Отчаяно се опитваше да не изкрещи.
— Че е заминал вчера. — Джош се усмихна любезно и пристъпи напред с опашката.
— Закъде? — Сърцето заблъска толкова силно в ушите й, че трудно би чула отговора му, ала този път той само вдигна рамене. После продължи.
— Изглежда, че никой не е разбрал. Обаче синът му оттатък в „Третата бариера“ сигурно знае.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — почти изкрещя тя.
— За Бога, Сам, успокой се! Тейт Джордан напусна.
— Кога? — За момент мислеше, че ще припадне.
— Вчера. Затова остана да говори с Бил Кинг. Да ти кажа право, вчера сутринта, когато ме помоли да го заместя, той сподели с мен, че ще замине. Рече, че отдавна искал да го направи, време било да се размърда. — Джош вдигна рамене. — Много жалко. От него щеше да излезе добър наследник на Бил Кинг.
— Значи е напуснал просто така? Без двуседмично предупреждение, без да бъде назначен човек на неговото място? Така ли? — Сълзите вече пареха очите й.
— Да, Сам, тук не е Уолстрийт. Когато някой реши да напусне, напуска и толкоз. Вчера сутринта той си купи камион, качи на него целия си багаж и отпраши.
— Завинаги ли? — Думите едва излязоха през стегнатото й гърло.
— Да. Няма никакъв смисъл да се връща. После никога не е същото. Аз веднъж го направих и сгреших. Ако тук се е чувствал нещастен, постъпил е правилно.
„О, нима? Колко приятно е да го чуеш!“ Тогава Джош я погледна по-внимателно.
— Добре ли си, Сам?
— Да, разбира се. — Ала изглеждаше ужасяващо, така бе посивяла. — Напоследък не спя спокойно.
Трябваше да отпъди сълзите… трябваше… трябваше… Освен това нямаше никаква причина за паника, Бил Кинг положително щеше да знае къде е, пък и тя винаги можеше да попита момчето. Щеше да отиде и лично да се срещне с него. Нямаше да остави този мъж да й се изплъзне между пръстите. Никога. А намереше ли го веднъж, това нямаше да се повтори повече.
— Знаеш ли — Джош все още я гледаше, — и вчера видът ти беше ужасен. Да не би да си хванала грип?
— Да — отвърна тя, стараейки се да изглежда равнодушна към казаното от него за Тейт Джордан. — Възможно е.
— Тогава защо не се върнеш в голямата къща и не се пъхнеш отново под завивките?
Сам понечи да възрази, ала си даде сметка, че няма никакъв смисъл дванайсет часа да язди с групата и до побъркване да си блъска главата къде е отишъл Тейт. Тъй че кимна вяло, поблагодари на Джош за съвета и излезе от трапезарията. Забърза към къщи, влетя през предната врата и застана посред дневната, разтърсвана от неконтролируеми ридания. Отпусна се на колене до един диван и зарови глава в отчаяние. Чувстваше, че няма да преживее тази втора загуба. И докато се гърчеше от болка и плачеше горчиво за станалото, изведнъж почувства, че Каролайн стои до нея, нежно докосва рамото й и гали разрошените й руси коси. След малко Саманта вдигна зачервеното си и подпухнало лице, очите й гледаха диво и търсеха тези на приятелката, за да разберат нещо от тях. Каролайн само кимна, прегърна я и внимателно я сложи да седне на дивана.
Половин час Сам не бе в състояние да отрони й дума. Каролайн мълчаливо я милваше, разтриваше леко гърба й и чакаше. Думите бяха излишни. Мисълта, че Сам бе дошла да се възстанови след една тежка загуба, а сега понасяше втора, дълбоко я наскърбяваше. Възрастната жена чувстваше със сърцето си, че между Сам и Тейт има нещо. Беше направо покрусена, след като предишния ден Бил й каза, че Тейт Джордан е напуснал. Ала бе твърде късно да го спре или да протестира: следобед, когато Бил й съобщи за станалото, Тейт вече беше заминал. Не й оставаше друго, освен да мисли как Сам ще посрещне новината. Но не посмя да й го каже предишната вечер. В края на краищата лошите вести можеха да почакат.
Саманта я погледна без следа от преструвка, лицето й бе на петна, очите — ужасно кървясали и подпухнали.
— Той си отиде. Господи, Каро, отиде си! А аз го обичам… — Нямаше сили да продължи.
Каролайн бавно кимна. Разбираше я твърде добре. Беше опитала да й каже, че тук е по-различно, че е възможно Тейт да държи на някои неща, които на нея не й се струват важни.