Последният жив [Last Man Standing - bg]

— Говори, Тоан.

Антоан Пийбълс изглеждаше угрижен и внимателно намести скъпите си очила, преди да заговори. Уестбрук знаеше, че Пийбълс е напълно наред с очите, но използва очила за четене, за да си придава важност, да изглежда едва ли не като уважаван бизнесмен. Франсис Уестбрук отдавна се бе примирил с дребните човешки слабости на сътрудниците си. Всеки по-важен избор в живота му бе направен още когато се бе родил на задната седалка на един стар кадилак, вдигнат върху четири тухли. Майка му беше твърде надрусана с кокаин и когато Франсис се бе изсулил между краката й, пръв го бе поел мъжът, с когото тя ходеше по онова време; той бе прерязал пъпната връв на новороденото с нечист нож и после спокойно се бе облекчил в устата й. Когато малкият Франсис поотрасна, той чу тази историйка с най-цветисти подробности лично от майка си, която през цялото време се заливаше от смях, сякаш това беше най-забавното нещо на света.

— Новините не са добри — каза Пийбълс. — Основният ни дистрибутор разправя, че докато не премине тая шумотевица около тебе, не може да ни осигурява повече стока. А понастоящем и без това запасите ни са доста изчерпани.

— По дяволите, това е голям удар за нас — извика Уестбрук. Той се опитваше да запази спокойствие пред Мейси и Пийбълс, но проблемът наистина беше сериозен. Ако Франсис Уестбрук не беше в състояние да осигури препитание на хората си, те щяха да идат при някой друг. С което шансовете му да доживее до следващия си рожден ден щяха значително да намалеят. — Добре, по-късно ще мисля за това. А какво става с оня бе, как му беше името, Уеб Лондон?

Пийбълс отвори една кожена папка и намести очилата за четене на носа. Уестбрук мислено се усмихна на този ритуал. Той знаеше, че Пийбълс се изживява като някакъв финансов магнат, като едър буржоа, какъвто в никакъв случай не беше. Той дори измъкна копринена кърпичка с монограм, за да почисти стола, преди да седне, и цялото му държание показваше колко унизително е за него да провежда деловите си срещи в хладилник за месо. Пийбълс много обичаше пачките банкноти, които издуваха джобовете му; той си падаше по скъпи дрехи и хубави ресторанти, и особено по красиви девици, готови да изпълнят всичките му най-разнообразни желания. Не носеше пистолет и доколкото Уестбрук можеше да предположи, едва ли знаеше от коя страна се държи. Пийбълс бе навлязъл в наркобизнеса в един период, когато пистолетите и уличните банди отстъпваха място на компютри, счетоводства, мирно и тихо пране на пари, инвестиционни портфейли и усамотени вили в екзотични местенца, до които се стига с частен самолет.