Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Едно само никога не забравяй: и ти щеше да си същият пън, ако не бе имал щастието да станеш брънка от Органите — това гъвкаво, монолитно живо същество, обитаващо държавата както тенията тялото на човека — и всичко оттук нататък е твое, всичко е за теб — стига само да си верен на Органите! За тебе винаги ще се застъпят! И ще ти помогнат да видиш сметката на всеки, който те обиди! И да премахнеш всяка пречка от пътя си! Но — трябва да си верен на Органите! Прави всичко, което ти наредят! Те ще имат грижата за теб и за твоето място: днес ти си спецчаст, утре ще заемеш креслото на следователя, а накрая може би ще заминеш краевед на езерото Селигер (1931 г., Илин), отчасти може би за да си полекуваш нервите. Или пък от града, в който вече доста си се прославил, ще заминеш може би за другия край на страната като пълномощник по въпросите на църквата (ревностният ярославски следовател Волкопялов — пълномощник по въпросите на църквата в Молдавия). Или ще станеш отговорен секретар на Съюза на писателите (един друг Илин, Виктор Николаевич, бивш генерал-лейтенант в Държавна сигурност). Не се изненадвай от нищо: само Органите знаят, останалите просто са оставяни да си поиграят: някакъв си там заслужил деятел на изкуствата или герой в социалистическите сфери, но — духни, и него го няма. („Кой си ти?“ — пита генерал Серов в Берлин световноизвестния биолог Тимофеев-Ресовски. „А ти кой си?“ — парира го Тимофеев-Ресовски с наследствената си казашка дързост. „Учен ли сте?“ — поправя се Серов.)

Работата на следователя изисква, разбира се, усилия: трябва да ходиш в службата и денем, и нощем, да седиш там часове наред — но не си напрягай мозъка над „доказателствата“ (нека за това мисли следственият), не се замисляй — виновен ли е, не е ли, — прави това, което е нужно на Органите, и всичко ще бъде наред. От самия теб вече ще зависи да проведеш следствието по-приятно, да не се умориш твърде много, да понамажеш, най-малкото — да се позабавляваш. Както си седиш, изведнъж ти хрумва ново въздействие — еврика! — викаш по телефона приятелите, обикаляш по кабинетите, разказваш — те ще се пръснат от смях! Над кого да го изпробваме, момчета? Толкова е скучно — през цялото време все едно и също, колко са ти омръзнали тези треперещи ръце, молещи очи, тази страхлива покорност — поне един да вземе да се съпротивлява! „Обичам силните противници! Приятно е да им превиваш врата!“ (Това го казва ленинградският следовател Шитов на Г.Г-в.)