Томек при изворите на Амазонка
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Атанасова
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек при изворите на Амазонка». Краткое содержание книги:
— Чакам ви за обед! Уилсън вече е готов за път, можете да тръгнете веднага след като се нахраним.
— Ние също сме готови — отговори Томек.
— Ами да, с малко багаж и грижите са малко — добави Новицки.
— Уилсън вече натовари всичко в лодката. Реките още са пълноводни, така че пътуването по това време няма да бъде много трудно. Индианците субео, които ще вземете за гребци, прекрасно знаят пътя.
XV
Субео или „хора, които ги няма“
Хабоку приседна върху крайчеца на рогозката от палмови влакна, постлана на земята под сянката на дървото. Пред него лежеше пушка, разглобена на части, Той се залови грижливо да почисти затвора на оръжието, защото се канеше на другия ден в зори да излезе на лов за едър дивеч. Недалеч в полукръг бяха наклякали няколко момчета и съсредоточено наблюдаваха движенията на смелия ловец.
Хабоку беше ловец на ягуари, което в племето субео се смяташе за най-висша проява на мъжество и храброст. Освен по символичната огърлица от ягуарови зъби и бедрената препаска от кожа на броненосец, Хабоку се отличаваше от другите жители на селцето и по това, че имаше пушка. Това още повече издигаше неговия авторитет. Хабоку рядко отиваше на лов с огнестрелно оръжие. В джунглата патрони не се намираха лесно. Но този път той искаше да убие анта, тоест тапир95, чиито следи беше открил от другата страна на реката. Пушката му напомни за далечната експедиция в околностите на река Укаяли. Именно за участието си в нея беше получил от Смуга това прекрасно оръжие.
Какво ли е станало със Смуга? Сигурно е загинал, щом след толкова време не се върна. Хабоку напълно разбираше този справедлив бял човек, който искаше да накаже убийците и онези, които бяха нападнали лагера край Рио Путумайо. Индианецът също никога не забравяше неправдите. Но защо Никсън и Уилсън не търсеха Смуга? Защо го оставиха на произвола на съдбата? Хабоку гневно смръщи вежди. Всички индианци субео в лагера при Путумайо смятаха, че тези двама бели не се държат към Смуга като истински приятели. Затуй Хабоку напусна лагера на събирачите на каучук и нямаше намерение да се върне там. Нека белите си уреждат работите помежду си! Какво го интересуват те!
Хабоку погледна към реката. Усмихна й се като на стара, добра позната. Нали я познаваше от детинство. Край тази свещена река народът субео живееше от векове. Водопадите и потоците-притоци очертаваха територията на отделните родови общини. Хабоку се върна при своите; знаеше, че радостта и грижите му споделят с него не само най-близките му, а и всички обитатели на малоката96. За минута спря да чисти оръжието. Замислен обърна глава към удобната голяма къща, в която живееха индианците субео от рода Педиква. Старейшина на този род беше неговият баща.
Както беше прието, Хабоку заедно с него и двамата си братя беше издигнал първите три двойки тежки греди, около които щеше да се гради къщата, а след това в строежа бяха помагали всички жители на малоката. Лицевата част на къщата с главния вход беше обърната към реката. Субео винаги строяха малоки по този начин, тъй като заради безопасността си трябваше постоянно да наблюдават всичко, което става по реката, тоест по главния път в техния край.
Според вярванията на субео общият покрив обединява членовете на родовата община. Малоката беше не само помещение за спане, но и главно средище на обществения и религиозния живот. Затова разпределението на къщата беше съобразено с нуждите на индивидуалния и колективния живот на обитателите. По дължината на двете странични стени бяха наредени помещенията за отделните семейства, преградени едно от друго и отворени само към главния коридор, който минаваше по средата на къщата от лицевата до задната част.
Този главен коридор имаше всестранно предназначение: в предната част приемаха гости, провеждаха обредни церемонии и угощения, танцуваха, а в земята отдолу погребваха умрелите; в задната част на къщата се намираше общата кухня; в главния коридор преди залез слънце всички се събираха на обща трапеза.
За Хабоку веднага бе отделено помещение в общия дом, тъй като възнамеряваше да се ожени. Сега той не съжаляваше за труда си. Според традицията родителите му го посъветваха в кой род да отиде за жена. Тя беше хубава, работлива и добра девойка. В знак на голямата си любов Хабоку изкорени дърветата от една голяма площ, за да й направи градинка, в която тя сега отглеждаше маниока.
Хабоку се наведе и зад покрива на малоката погледна към шатрата, тоест към градинката на жена си. В далечината се виеше синкав стълбец дим.
95
Тапирите са нечифтокопитни животни, най-близки до носорозите. Живеят в Индия, на Суматра, а също в Централна и Южна Америка. Тялото на американския тапир е дълго, заедно с 9-сантиметровата опашка до 2 метра, високо до 1 м. Характерна е късата му грива и сивокафявата козина, малко по-светла от двете страни на главата, по шията и гърдите. Младите тапири имат бяло петно на главата, а по хълбоците — 4 реда бели ивици. Този вид е разпространен от Венецуела и Гвиана през цялото поречие на Амазонка, чак до Парагвай и Северна Аржентина.
96
Според И. Голдмън малоката е дълъг общ дом, в който живеят 10–15 семейства, образуващи едни родова община, възглавявана от старейшина. Колкото по-обширна е малоката, толкова по-голямо е общественото значение на родовата община. Наличието на малки къщи, пристроени по дължината на малоката, свидетелствува, че някой се е изтръгнал от властта на старейшината и не е могъл да живее в сговор със задругата.