Каменната маймуна

— Страх ме е — каза тя. — Не знам кое е реалност. Всичко ми се струва като сън. Главата ми, боли ме…

Думите й станаха неразбираеми, накрая заглъхнаха. Изведнъж Ву осъзна, че и него го е страх. За пръв път от заминаването им от Фуджоу преди толкова много време Ву Цичен се замисли, че може да я загуби. О, много бяха нещата у Йонпин, които не разбираше. Бяха се оженили импулсивно, без да се познават добре. Тя изпадаше в променливи настроения, понякога се държеше по-неуважително, отколкото би търпял баща му, да речем. Беше обаче добра майка, справяше се чудесно в кухнята, съобразяваше се с родителите му, проявяваше се находчиво в леглото. И винаги бе готова да седи тихо и да го слуша — и да го приема сериозно. Не бяха много хората, които го правеха. Той вдигна поглед и видя сина си на прага. Очите на Лан бяха разширени, сякаш е плакал.

— Връщай се при телевизора — нареди Ву. Момчето обаче не помръдна. Гледаше майка си. Ву се изправи:

— Чинмей, ела тук. Момичето се появи на вратата:

— Да, татко?

— Донеси ми няколко нови дрехи за майка си. Момичето изчезна и след малко се върна с чифт сини панталони и фланелка. Двамата преоблякоха жената. Чинмей взе чиста кърпа и избърса челото на майка си.

Сетне Ву излезе и отиде до магазина за електроника до апартамента им. Попита продавача къде е най-близката болница. Казаха му, че недалеч имало голяма клиника. Ву помоли продавача да напише адреса на английски; беше се примирил да даде пари и за такси, за да закара жена си. След като се прибра в апартамента, каза на дъщеря си:

— Скоро се връщаме. Слушай внимателно. Няма да отваряш на никого. Ясно ли е?

— Да, татко.

— Двамата с брат си ще стоите през цялото време в апартамента. Няма да излизате по никакъв повод.

Тя кимна.

— Заключи и сложи веригата, след като изляза. Изведе внимателно Йонпин, като я подкрепяше. Спря, чу щракането на резето и дрънченето на веригата. След това двамата тръгнаха по Канал Стрийт, изпълнена с толкова много хора, толкова много възможности, толкова много пари — които за момента не означаваха нищо за дребния, изплашен човек…