Лаура
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Соня Славчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лаура». Краткое содержание книги:
Лаура Блекторн доста често си е патила от мъжете, за да им се доверява сега — особено на някого, когото смята за груб, безчувствен убиец. Когато пистолетът най-накрая увисва в кобура на кръста му, Лаура възнаграждава силния човек на закона с възторга и сладостта на любовното великолепие и заема своето място като негова годеница.
— Мама каза да стоя настрана.
Не го изненада заръката на Лаура, а това че Адам я спазва.
— Тя няма да има нищо против, ако си близо до мен.
Адам не помръдна.
Хен събра няколко дървета, натовари ги в една ръчна количка и тръгна нагоре по пътеката.
— Мама каза, че нямало да строите в каньона.
— Това е нещо специално — отвърна Хен.
— И какво е то? — Адам вече ни можеше да сдържа любопитството си.
— Ела и ще ти покажа.
Адам тръгна след Хен, без да се обръща назад. Лаура вдигна очи изплашена, когато Хен се появи на сечището, тикайки количката. Усети буца в гърлото си. Вече не можеше да е в присъствието на Хен и да не изпита тази прииждаща възбуда, това замайващо усещане, спиращо дъха й. Облечен бе, както винаги — шапка, бяла риза, черна жилетка и панталони, но ефектът беше поразяващ. Лаура не знаеше как въобще й мина през ум, че може да не го погледне и да прекара остатъка от живота си, без да го види отново. Той вече беше част от него.
Тя сбърчи чело при вида на пълната с дърва колички. Не трябваше да правят нищо тук. Погледна надолу по пътеката и установи, че никой не идва след него. Какво ли смяташе да прави?
— Днес започнахме изграждането на канала — отбеляза той, докато оставяше количката.
Никога не й беше хрумвало да поиска собствен канал, а и не бе се сетила да помоли Хен да го направи. Та той е стрелец и какво ли разбира от тези неща?
— Нямам нужда от канал.
— Сигурен съм, че Адам ще е доволен, ако не му се налага постоянно да носи вода.
— Хайде де, мамо, позволи му — помоли Адам.
— Страхувам се, че не ми е по джоба.
— Няма да ти струва нищо. Приеми го като един приятелски жест.
— Но те вече ми плащат за водата.
— Това е част от сделката. Искаш ли да помагаш? — обърна се той към Адам.
Лаура още веднъж осъзна, че нещо в отношението на Адам към Хен се е променило. Сякаш въобще не му се искаше да помага, а тя знаеше, че не е мързелив. Сигурно му бяха казали, че да помогне на шерифа, би било против волята на баща му и това го е разтревожило. Лаура се чудеше дали не го е чул от Шорти Бейкър, но знаеше със сигурност, че не е излязло от Джорди. Той обожаваше Хен.
— Наистина нямам нужда от канал.
— Така или иначе ще го направя.
Лаура не можа да прикрие усмивката си. Хен й се усмихна в отговор.
— Знам, че ще го направиш. Никога не си ме послушал, когато съм те помолила за нещо.
Изглежда думите й го смутиха.
— Просто правя това… — започна той.
— Просто правиш това, което мислиш, че е най-добре за мен — довърши Лаура вместо него и додаде: — Всеки мъж, когото съм познавала, все това е правил. Преживях останалите, предполагам и теб ще преживея.
— Надявах се да се разбираме малко по-добре.
Защо му трябваше да я гледа с тази закачлива, едва доловима усмивка? Караше я да направи нещо крайно глупаво, като например да му се хвърли на врата и да го разцелува страстно и пламенно. Нямаше да посмее, а от толкова време й се искаше. Изгаряше от желание всеки път, когато той се връщаше от някое преследване на крадци.
Опита се да прогони това чувство, но не успя и промълви:
— Сигурно можем. Ще се опитам да не се засягам, когато желанията ми се пренебрегват.
— А аз ще се опитам да забравя, че съм лош пример.
Лаура се изчерви:
— Съжалявам, че го казах. Не бях права.
— Значи одобряваш стрелците? — усъмни се той.
— Не, но когато доведе конекрадците разбрах, че има разлика между убиец и служител на закона. Все някой трябва да върши тази работа и аз се радвам, че си ти.
Знаеше, че той иска да поговорят малко повече на тази тема, но не се чувстваше достатъчно уверена.
— Трябва да се захващам за работа. Ако ще правите канал с Адам, по-добре започвайте.
Гледаше как се отдалечават надолу към реката и Адам сега си беше пак същия — задаваше хиляди въпроси и се въртеше покрай Хен така, сякаш той е център на Вселената. Това я накара да се успокои. Вече изпитваше необходимост от помощта на Хен, за да се справя с Адам. Трудно беше да се примири с мисълта, че той постига такива неща със сина й, каквито тя не можеше, но си казваше, че е губене на време да съжалява за онова, което така или иначе не е възможно да промени. Вместо да се безпокои, трябваше да се радва, че Адам се учи от човек като Хен.
И макар да не искаше да го признае, тя също ставаше прекалено зависима от Хен. А това я плашеше.
— Надявам се, че ще остане. Ако не, по-добре ще е още сега да да си върви.
Докато го наблюдаваше как работи си припомни, че не бе ставало дума за това дали я харесва. Може би отдава голямо значение на действията му, но все пак той вършеше всичко посвоему. Тя просто го чувстваше. Беше нещо много лично, сякаш го правеше специално за нея.