Билбо Бегинс или дотам и обратно

В грамадна пещера, на няколко километра от източния край на Непрогледната гора по това време живееше най-великият цар на горските елфи. Пред огромните каменни порти на пещерата течеше Горската река, която извираше от Сивите планини, прекосяваше леса и се вливаше в Дългото езеро. Тази грамадна пещера, която от всички страни бе заобиколена от по-малки пещери, се спускаше надолу под земята и от нея тръгваха множество проходи и коридори. Тук обаче проникваха малко светлина и въздух и затова тя не изглеждаше така мрачна и зловеща, както обиталищата на злите духове. Впрочем, поданиците на царя живееха на открито в леса, където си строяха колибки по земята или сред гъстите клони. Любимите им дървета бяха буковете. За царя, пещерата беше едновременно и дворец, и хранилище на богатствата му, и крепост, в която поданиците му можеха да се укриват от враговете си. Но тя беше също и тъмница за пленниците му. Ето защо елфите домъкнаха Торин именно в пещерата. По пътя се държаха с него възгрубичко, но те по начало не обичаха джуджетата, а Торин взеха направо за враг. Някога, много отдавна, елфите бяха водили войни с някои от джуджетата, обвинявайки ги, че са им откраднали богатствата. Трябва обаче да кажем, че джуджетата даваха съвсем друго обяснение — те твърдяха, че само са си взели онова, което им се е полагало, защото горският цар се бил спазарил с тях да му изработят разни предмети от злато и сребро и после отказал да им заплати труда.

Най-голямата слабост на горския цар беше да трупа съкровища. Особено силно влечение имаше към среброто и бисерите. И макар хазната му да беше пълна, все жадуваше за още и още, защото искаше да се изравни по богатство с някогашните горски царе. Ала поданиците му не бяха много работливи — те нито прокопаваха мини, за да търсят благородни метали и скъпоценни камъни, нито пък се занимаваха с търговия или със земеделие. Всичко това беше известно на джуджетата, известно бе също, че родът на Торин нямаше нищо общо с някогашната разпра, за която ви споменах.