Перфектен убиец

— Щом казваш.

— Нищо не казвам. Просто ми е любопитно какво е усещането, като убиец на убиец.

— Ще ти кажа като го направя — въздъхна дълбоко Найтхоук. — Подозирам, че ще е по-скоро като да се отървеш от някой лош спомен.

— Мислех, че никога не си го виждал — изненада се Маркиза. — Как така си го спомняш?

— Може би не се изразих правилно — отвърна Найтхоук. — Той е идеалът, с който винаги са ме сравнявали. Неговите постижения пораждат надеждите и очакванията, които трябва да оправдая. — Той млъкна замислено. — Повечето млади мъже просто трябва да забравят идолите, на които са подражавали. Но аз съм длъжен да елиминирам моя окончателно. Намирам тази идея за много успокояваща.

— Ако е поне на половина такъв, какъвто разправят, може и да не успееш да го убиеш.

— Той е болен, обезобразен старец, който не може да помръдне или да си поеме дъх без помощ — каза Найтхоук. — Освен това, нямам намерение да го будя. Става въпрос за прогонване на зли духове, не за състезание.

— Прогонване на зли духове — повтори Маркиза с усмивка. — Това ми хареса.

— На мен ще ми хареса като го направя.

Мелисанда излезе от кабината, разходи се из кухнята, спря до Маркиза и прокара ръце в рошавата му коса.

— Искам едно питие — измърка тя.

— Поръчай си.

— Не ми харесва тази кухня — оплака се тя. — Не ги смесва както трябва.

— Какво, по дяволите, искаш да направя? — попита Маркиза.

Тя кимна към Найтхоук.

— Накарай го да ми направи питие.

— Не правя питиета — обади се Джеф.

— Един момент — обърна се към Найтхоук Маркиза. — Аз мога да й кажа, че не правиш питиета. Ти не можеш.

— Защо не? — попита Найтхоук. — Да не би изненадващо да ми е станала началник?

— Не — отвърна Маркиза, — но аз раздавам заповедите тук, така че не можеш да отказваш някоя молба, преди да чуеш какво мисля.

— Получава се направо верига от заповеди — изсумтя дядо Коледа презрително.

— Не се бъркай, старче — сопна се Маркиза и се обърна отново към Найтхоук. — Направи й питие.

— Не съм барман — отвърна Найтхоук. — Сама да си направи.

— Заповядвам ти.

— Убивам много опасни хора вместо теб — каза Джеф, — защото е моя работа и съм безупречен в това отношение. Не съм длъжен да правя питиета на Мелисанда, само за да й докажеш, че можеш да ми заповядваш. Всичко, което те издига в нейните очи, ме прави да изглеждам пълен нещастник. Щом искаш питие, направи си го сама.

Маркиза се изправи. Бавно премести Мелисанда с лявата си ръка зад себе си.

— Заповядвам ти още веднъж. Направи й питие.

— Майната ти — каза Найтхоук, без да помръдва от стола си.

— Няма да те моля отново — каза Маркиза заплашително.

— Ти и първия път не ме помоли — усмихна се кисело Найтхоук. — Освен това, какво ще направиш — ще ме уволниш и ще ме пратиш да си ходя вкъщи?

— Идеята не е лоша.

— Разбира се, че не е лоша — каза Найтхоук. — Нали не ти хрумна на теб.