Маската на Локи [bg]

От гърлото на шишенцето бликна нова порция дим, лявото око на лицето започна да се подува и разширява и вътре в него се пръкна зрънцето на малък глобус. Той прерасна в топка с мътновата повърхност, гладка и сияеща като пълнолуние. Не беше око. Очите на страховитото лице, които бе виждал преди, имаха тъмни зеници и проблясваха злобно и заплашително. А тази топка започна да се върти около оста си.

Нов полъх на дима изрисува отчетлив контур върху повърхността на глобуса. В началото Амне не знаеше на какво да го оприличи, но сетне нещо с формата на ботуш привлече вниманието му. Приличаше на карта на Средиземноморието, защото в средата й се мъдреха очертанията на Апенинския полуостров. Вдясно от него изплуваха по-масивните форми на Гърция и под нея — щръкналият палец на Мала Азия. Тези контури бяха подвижни като исторически граници на царства и империи, на сфери на влияние и хегемонии.

Глобусът продължаваше да се върти и на преден план изникна крайбрежието на юг от Мала Азия. Сега картата започна да се увеличава и малките детайли постепенно застанаха на фокус. Първо извивката на Синайските планини, след нея вдлъбнатината на Мъртво море, Галилея и между тях — правата линия на река Йордан.

Пред погледа на Амне долината на река Йордан се уголеми. Речното корито наподобяваше вертикална цепнатина върху портокалова кора. Внезапно глобусът изчезна в един по-плътен изблик на пушек. Под дима се показа сиянието на Камъка, което според Амне управляваше всички тези видения. От Камъка — както никога досега — се стрелкаха червени и оранжеви лъчи, бликащи като изригвания на нагорещена лава и искри от кратер на вулкан. Амне почувства горещината му върху лицето си. Във фокуса от лъчи имаше нещо ярко и златисто, като черпак с разтопен метал, протегнат от невидима ръка към него. Без да помръдва, той почувства, че се накланя напред, притеглен от сила, по-могъща от земното привличане, откъснат от пространството и времето. Горещината ставаше все по-нетърпима. Светлината — още по-заслепяваща. Тялото му продължаваше да се навежда напред. Той гореше. Пропадаше…