Нощен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощен патрул». Краткое содержание книги:
— Може да е и втора — потвърди шефът.
— Значи сте могли да го направите вие… — Юля замълча за миг, смутена. — И още Семьон… Иля… или Гарик. Нали?
— Гарик не би могъл — каза шефът. — Иля и Семьон — може би.
Семьон промърмори нещо, сякаш комплиментът му бе неприятен.
— Възможно е още убийството да го е извършил някой от нашите, който е минавал през Москва — размишляваше на глас Юля. — Но нали маг с такава сила не може да се появи незабелязано в града, Дневният патрул контролира всички. Значи трябва да се проверят трима души. И ако всичките имат алиби, към нас не може да има претенции?
— Юленка — поклати глава шефът, — никой не е предявил претенции към нас. Става въпрос за това, че в Москва действа Светъл маг, който не е регистриран и не е запознат с Договора.
Ето това вече е сериозно…
— Тогава — ох! — каза Юля. — Извинете, Борис Игнатиевич.
— Всичко е правилно — кимна шефът. — Веднага преминахме към същността на въпроса. Момчета, изтървали сме някого. Не сме го открили, изплъзнал ни се е между пръстите. Из Москва броди Светъл маг с голяма сила. Нищо не разбира и избива Тъмни.
— Избива ги? — попита някой от залата.
— Да. Прегледах архивите. Подобни случаи са регистрирани преди три години, през пролетта и есента, и преди две години — есента. Всеки път са липсвали физически увреждания, но е имало разрези върху дрехите. Дневният патрул е провеждал разследвания, но не е успял да изясни нищо. Изглежда са приписали смъртта на своите на случаен фактор… сега някой от Тъмните ще бъде наказан.
— А от Светлите?
— Също.
Семьон се изкашля и тихо се обади:
— Странна периодичност, Борис…
— Предполагам, че не сме в течение за всички произшествия, момчета. Който и да е бил този маг, той винаги е убивал Различни със слаби способности — очевидно те са допускали някакво недоглеждане в маскировката. Много вероятно е редица негови жертви да са станали неинициирани или неизвестни на Тъмните Различни. Затова предлагам…
Шефът ни обходи с поглед:
— Аналитичния отдел — събиране на криминална информация, търсене на аналогични случаи. Имайте предвид, че те може да не са представени като убийства, а по-скоро като смърт при неизяснени обстоятелства. Проверявайте резултатите от аутопсиите, разпитвайте служителите в моргите… мислете сами откъде може да се намери информация. Научната група… пратете двама-трима сътрудници в Дневния патрул, изследвайте трупа. Трябва да изясните по какъв начин неизвестният убива Тъмните. Да, между другото, нека да го наречем Дивака. Оперативна група… засилено патрулиране по улиците. Търсете го, момчета.
— През цялото време се занимаваме с търсенето на някого — недоволно измърмори Игор. — Борис Игнатиевич, как сме могли да не забележим силен маг? Няма начин!
— Възможно е да не е иницииран — отсече шефът. — И способностите му да се проявяват периодично…
— Напролет и наесен, както при всеки психар…
— Да, Игор, напълно вярно. Напролет и наесен. И сега, веднага след извършването на убийството той трябва да носи някакъв отпечатък от магия. Има шанс, малък е, но го има. Хващайте се за работа.
— Борис, целта? — с интерес попита Семьон.
Някои вече бяха започнали да се изправят, но сега се спряха.
— Целта е да намерим Дивака преди Тъмните. Да го защитим, да го обучим и да го привлечем на наша страна. Както обикновено.
— Всичко е ясно. — Семьон се изправи.
— Антон и Олга, ще ви помоля да останете — подхвърли шефът и отиде до прозореца.
Излизащите ме поглеждаха с любопитство. Дори с известна завист. Особените задачи винаги бяха интересни. Погледнах през залата, видях Олга, усмихнах й се само с устни, тя се усмихна в отговор.
Сега Олга с нищо не напомняше за босата, изцапана девойка, която черпих с коняк посред зима в апартамента си. Прекрасна прическа, здрав цвят на кожата, в очите… не, увереността я имаше и по-рано, сега се беше появило някакво кокетство, гордост.
Бяха отменили наказанието й. Макар и частично.
— Антоне, случващото се не ми харесва — каза шефът, без да се обръща.
Олга сви рамене, кимна ми: „Отговаряй“.
— Борис Игнатиевич, извинете?
— Не ми харесва протеста, предявен от Дневния патрул.
— И на мен също.
— Не разбираш. Страхувам се, че всички останали също не разбират… Олга, ти поне сещаш ли се къде е проблемът?
— Много е странно, че Дневният патрул не е в състояние да открие убиеца за няколко години.
— Да. Помниш ли Краков?
— За съжаление. Предполагаш, че ни залагат капан?
— Не е изключено… — Борис Игнатиевич се отдалечи от прозореца. — Антоне, ти допускаш ли подобно развитие на ситуацията?