Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Келър се ухили.
— Имам фотографска памет. Използвах я за бейзболна статистика. — „Това ми се струва толкова отдавна. Хлапето с вълшебната ръка, звездата на юношеския отбор на «Чикаго Къбс». Друг човек в друго време.“ — Това понякога е като проклятие. Има някои неща в живота ми, които бих искал да забравя.
— Хауард, кажи на архитекта да започне проектирането на сградата в Куинс. Проучи от колко етажа ще има нужда компанията „Взаимна сигурност“ и от каква етажна площ.
След два дни Келър влезе при Лара.
— Опасявам се, че имам лоши новини.
— Какви?
— Поразпитах насам-натам. Беше права за застрахователната компания. Те наистина си търсят ново седалище, но Гутман се е спрял на една сграда на Юниън Скуеър. Тя е собственост на твоя стар приятел Стив Мърчисън.
„Отново Мърчисън!, — тя беше сигурна, че онази кутия с пръст бе изпратена от него. — Няма да му позволя да ме изплаши.“
— Гутман обвързал ли се е с него? — попита Лара.
— Още не.
— Добре. Ще се заема с това.
Следобед Лара проведе много телефонни разговори. Чак при последния попадна в целта. Барбара Росуел.
— Хорас Гутман? Разбира се, че го познавам. Защо се интересуваш от него?
— Искам да се запозная с него. Аз съм голяма негова почитателка. Направи ми една услуга. Би ли го поканила на вечеря следващата събота, моля ти се?
— Дадено.
Вечерята беше обикновена, но изискана. Присъстваха четиринадесет души. Тази вечер Алис Гутман не се чувстваше добре, затова Хорас Гутман дойде сам. Лара бе настанена до него. Беше над шестдесетте, но изглеждаше много по-стар. Лицето му бе неприветливо и повехнало, с упорита брадичка. Лара изглеждаше очарователна и предизвикателна. Бе облякла черна рокля с дълбоко деколте от Холстън и носеше семили, но великолепни бижута. Приключиха с коктейлите и седнаха около масата.
— Исках да се запозная с вас — призна Лара. — Много съм слушала за вас.
— И аз съм слушал много за вас, млада госпожо. Предизвикахте голяма сензация тук.
— Надявам се да дам своя принос за този чудесен град — скромно рече Лара.
— Откъде сте?
— От Гари, Индиана.
— Наистина ли? — той изненадано я погледна: — Аз съм роден там.
Лара се усмихна.
— Да. Имам толкова хубави спомени от Гари. Баща ми работеше в „Пост Трибюн“. Аз учех в гимназията „Рузвелт“. В събота и неделя ходехме на пикник в Глисън Парк, на концерти на открито или на боулинг в „Дванадесет и двадесет“. Не исках да заминаваме.
— Отлично се справяте, мис Камерън.
— Лара.
— Лара. Какво сте намислила сега?
— Сега най-много ме вълнува новата сграда, която ще строя в Куинс. Ще бъде на тридесет етажа, всеки етаж по двеста хиляди квадратни фута.
— Интересно — замислено промълви Гутман.
— Защо? — невинно запита Лара.
— Ами ние точно търсим подобна сграда за новото ни седалище.
— Наистина ли? Избрахте ли вече нещо?
— Не съвсем, но…
— Ако искате, мога да ви покажа плановете на новата ни сграда. Вече са готови.
Той я изучава известно време.
— Да, бих искал да ги видя.
— Мога да ги донеса в бюрото ви в понеделник сутринта.
— Ще ви очаквам.
Остатъкът от вечерта премина добре.
Когато Хорас Гутман се прибра вкъщи, той влезе в спалнята на жена си.
— Как се чувстваш? — попита я той.
— По-добре, скъпи. Как мина вечерята?
Той седна на леглото.
— Всички питаха за теб, но аз прекарах интересно. Чувала ли си за Лара Камерън?
— Разбира се. Всички знаят коя е Лара Камерън.
— Бива си я тая жена! Но има нещо странно. Каза, че е родена в Гари, Индиапа — като мен. Познава Гари — Глисън Парк и „Дванадесет и двадесет“.
— Какво странно има в това?
Гутман погледна жена си и се ухили.
— Младата дама е от Нова Скотия.
В понеделник рано сутринта Лара пристигна в кабинета на Хорас Гутман с плановете на строежа в Куинс. Веднага я поканиха при него.
— Радвам се да те видя, Лара. Сядай.
Тя остави плановете на бюрото и седна срещу него.
— Преди да ги разгледаш, трябва да ти призная нещо, Хорас.
Той се облегна назад.
— Да?
— Тази история, която ти разказах в събота, за Гари, Индиана…
— Какво?
— Никога не съм била в Гари, Индиана. Исках да ти направя впечатление.
Той се разсмя.
— И успя да ме объркаш. Не знам дали ще мога да вървя в крак с теб, млада госпожо. Нека да видим плановете.
След половин час той приключи с изучаването им.
— Знаеш ли — замислено произнесе той, — бях се спрял на друг обект.
— Така ли?
— Защо трябва да променям решението си и да се местя в твоята сграда?