Мисията Атлантида
- Автор: Гриниас Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Мисията Атлантида». Краткое содержание книги:
Първоначалните доклади, които идваха от Геологичния изследователски център в Голдън, щата Колорадо, както и няколко японски агенции, обясняваха причината за огромната приливна вълна с мощно земетресение в Източна Антарктида — 11.1 по скалата на Рихтер. Но от „Макмърдо“ и „Амундсен-Скот“ не бяха в състояние да потвърдят тази информация. Невижданият срив в електромагнитните импулси бе прекъснал комуникациите с американските бази на континента.
Всичко това обаче като че ли потвърждаваше данните на Москва и Пекин за „сеизмично събитие“ в Антарктида, дължащо се на тайни американски ядрени опити — в грубо нарушение на Международния антарктически договор.
Електромагнитният импулс бе ослепил и шпионските сателити над главите им. Адмиралът бе уведомен, че ако не може да изпрати свой самолет на разузнаване над епицентъра, то тогава ще трябва да чака най-малко шестнадесет часа, защото поне толкова време е необходимо на което и да било американско военно формирование да достигне целта — за да може или да докаже неоснователността на обвиненията за незаконни ядрени опити, или да покрие мръсните игрички на Йейтс.
— Да се продъниш в ада дано, Йейтс! — промърмори Уорън, докато прекрачваше останките от счупено самолетно крило. Доколкото можеше да прецени, беше на един от техните F/A–18 „Хорнет“. Другата му част се въргаляше до нещо, което доскоро очевидно е било „Вайкинг“ S–3B.
Адмиралът поклати глава. Двадесет и шест от хората му ранени, трима в критично състояние и девет изчезнали. И това бе само на неговия самолетоносач. В новините съобщаваха, че една трета от остров Мейл, столицата на Малдивите, е потопена. В тази част на океана дори и слабото повишаване на морското ниво бе в състояние да изтрие от лицето на Земята цялата островна държава — общо 1180 острова. На риск бе изложено население, наброяващо 263 000 души.
Единственото положително нещо, което Уорън докладва на Вашингтон, бе, че екипажът му е успял да спаси протестиращите от организацията „Грийнпийс“, чийто кораб отдавна бе потънал. И сега досадниците им помагаха в грижите за ранените, а освен това сервираха едно от най-хубавите проклети кафета, които адмиралът някога бе вкусвал.
Пиеше вече четвъртата си чаша, когато до него прецапа свързочникът.
— Спешно съобщение от „Милстар“, сър!
Уорън се загледа в носещия си покрай него във водата чорап. „Милстар“ улесняваше комуникацията на президента на САЩ с висшето военно командване. Тази мрежа за гласова конферентна връзка на стойност 17 милиарда долара бе предназначена да помогне на висшите командири да обсъждат помежду си дали Северна Америка е заплашена от изстрелването на ядрена балистична ракета, както и да постигнат споразумение за евентуални ответни действия.
— Гриф „Приоритетно“, сър!
— Идвам веднага.
Уорън изпи последната глътка кафе и се загледа в хеликоптера „Блек Хоук“ с подсилена броня, който няколко от членовете на екипа по поддръжката в момента поправяха — по негова заповед. После смачка пластмасовата чашка и я захвърли във водата.
В щабната зала на самолетоносача „Констелейшън“ водата беше само до глезените. Когато Уорън влезе, видя, че помощникът му Макбрайд вече го чака на конферентната маса. И за негов най-голям ужас, до Макбрайд се мъдреше хилавият умник от кораба на „Грийнпийс“, когото бяха давали по Си Ен Ен. Хлапето бе забило нос в някакъв лаптоп с бонбонен цвят, който приличаше повече на играчка, отколкото на истинска машина.
— Какво прави този цивилен тук, Макбрайд? — смръщи се адмиралът.
— Това е Торнтън Ларсън, доктор по геофизика от Масачузетския технологичен институт — представи хлапето помощникът му. — Тъкмо прегледа изпратеното от „Милстар“ и сега се готви да ви направи презентация.
— А твоите офицери не можаха ли да се справят със задачата, Макбрайд?
Макбрайд веднага побърза да се защити:
— Данните бяха толкова необичайни, сър, та решихме, че се нуждаем и от второ мнение. Доктор Ларсън има няколко ценни предположения.
Уорън седна на масата и разгледа внимателно разпасания Ларсън. Веднага установи, че умникът все още не е открил приложението на бръснарското ножче. И точно с такъв тип помощникът му да реши да сподели секретна информация!
— Давай, Ларсън, да те чуем какво имаш да казваш!
— Успях да възстановя последното изображение от сателита над нас, преди този електромагнитен импулс да му изпържи вътрешностите! — възкликна възбудено докторът. — Изчистих го и вижте какво си имаме!