Документът на Матлок
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
Беше твърде изтощен, твърде изплашен, за да мисли. Откри третокласен мотел на запад от Стратфорд и изненада нощния администратор с това, че е сам.
Докато се регистрираше, мърмореше под нос, че от тези ревниви жени мира няма и с помощта на десетдоларова банкнота успя да убеди администратора да впише, че е пристигнал в два часа през нощта сам. В седем вече беше в леглото с поръчка да го събудят в дванайсет и половина. Ако поспя пет часа, мислеше той, може би на свежа глава ще проумея какво става.
Спа пет часа и двайсет минути, но нищо не се беше променило. Много малко неща му се изясниха. А кръвопролитието в Уиндзор Шоулс му изглеждаше по-странно отвсякога. Дали той беше определен за жертва? Или напротив — може би убийците бяха чакали отвън, докато той излезе, за да извършат саморазправата?
Грешка или предупреждение?
Към един и петнайсет беше на Мерит Паркуей. В един и половина влезе в Бърлин Търнпайк и пое по пътя към Хартфорд. В два без пет беше в кабинета на Блакстоун.
— Слушайте — каза Майкъл Блакстоун, наведен над бюрото си и втренчен в Матлок. — Задаваме колкото може по-малко въпроси, но дори за секунда не бива да допускате, че предоставяме на клиентите си пълна свобода за действие!
— Може би предпочитате обратното.
— Тогава си вземете парите и идете другаде. Ще минем и без вас!
— Стига толкова! Наети сте да охранявате едно момиче и нищо повече! За това ви плащам по триста долара на ден! Всичко останало е без значение, а предполагам, че плащам и за него.
— Няма да искаме допълнително възнаграждение. Не знам за какво говорите. — Внезапно Блакстоун се облакъти на бюрото, наведе се напред и прошепна дрезгаво. — За Бога, Матлок! Двама души! Двама души от онзи проклет списък са убити тази нощ! Ако сте луд, не искам да имам нищо общо с вас! Не сме се договаряли така! И хич не ме и интересува кой е баща ви и колко пари имате!
— Сега аз не разбирам за какво говорите. Научих за тази история от вестниците. Нощта прекарах в един мотел във Феърфийлд. Пристигнах там в два през нощта, а според вестниците онези са били убити около пет часа сутринта.
Блакстоун се отблъсна от бюрото и стана. Погледна недоверчиво Матлок.
— Можете ли да го докажете?
— Искате ли наименованието и телефона на мотела? Дайте ми телефонния указател да го намеря.
— Не!… Не. Не искам нищо да знам. Бяхте ли наистина във Феърфийлд?
— Дайте ми указателя.
— Добре, добре, няма значение. Мисля, че лъжете, но сте си осигурили алиби. Както сам казахте, ние сме наети само да охраняваме момичето.
— Има ли нещо ново в неделя следобед? Всичко наред ли е в болницата?
— Да… Да. — Блакстоун изглеждаше погълнат от някакви свои мисли. — Получих вашия телелектроник. Работи. Струва още двайсет долара дневно.
— Разбирам. Добра цена.
— Никога не сме твърдели, че вземаме евтино.
— Едва ли бихте сполучили да убедите някого в това.
— Не го и правим. — Блакстоун остана прав, натисна едно копче и каза — Моля ви, донесете телелектроника на мистър Матлок.
След няколко секунди в кабинета влезе привлекателно момиче, което носеше метално съоръжение не по-голямо от цигарена кутия. Постави го върху бюрото на Блакстоун и бързо излезе.
— Ето — каза Блакстоун. — Кодът ви е „Клиент три нула“, което значи — районът на Карлайл, екип от трима души. Телефонният номер, който ще набирате, е пет-пет-пет-шест-осем-шест-осем. Имаме резервен списък с номера, които са лесни за запомняне. Телелектроникът ще сигнализира с кратко бибипкане. Изключвате го, като натискате това копче. Щом чуете сигнала, набирате номера. Записващото устройство, включено към този телефон, ще ви предаде съобщението на екипа. Ще ви дадем и друг номер за директна връзка. Ясно ли е? Всъщност е много просто.
— Да — рече Матлок и взе металната кутийка. — Само едно не разбирам — защо вашите хора не се обаждат тук, а след това вие да се свързвате с мене? Като се изключи печалбата, няма ли да е по-просто?
— Не. Възможностите за грешка са твърде много. Имаме голяма клиентела. Искаме тя да е в пряка връзка с хората, за чиито услуги плаща.
— Разбирам.
— Освен това не желаем да се бъркаме в личния живот на клиентите си. Не смятаме, че ще бъде правилно информацията да се предава през трета или четвърта ръка. Между другото можете да се свържете с екипа по същия начин, както и те с вас. Всеки от тях има свой апарат. Достатъчно е да наберете номера и да продиктувате онова, което имате да им съобщите.