Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Две ръце го стиснаха за китките. Карса изкрещя от болка в раменете и бедрата и се дръпна нагоре с едно-единствено отчаяно усилие.
Устата се затръшна сред млечния воден въртоп.
Коленете му се удариха в перилото, Карса залази отчаяно нагоре, успя да прехвърли тежестта си и тупна тежко на палубата.
Несекващите крясъци на Торвалд го накараха да се надигне… и видя, че дару се мъчи да вдигне някакво подобие на копие. В едва разбираемите му викове като че ли ставаше дума за въже. Карса се огледа и видя, че за задния край на копието е завързана тънка нишка, изпъната по палубата до намотаното въже почти на ръка разстояние от него. Простена и запълзя натам, докопа го и го повлече към носа.
Върза го веднъж, два пъти — чу гръмката ругатня на Торвалд и въжето запълзя навън.
Не мислеше, че тънкото въже ще издържи. Сниши се под него, щом последната намотка се изплъзна от ръцете му, изплющя и се изпъна.
Шхуната изскърца, носът й се наклони, после се разтърси и заора напред по песъчливото дъно. Торвалд се надигна до Карса и каза задъхано:
— Богове подземни, не мислех, че… дано да издържи! Ако издържи, няма да гладуваме. Да, изобщо няма да гладуваме! — Плесна Карса по гърба — и изведнъж дивашката му усмивка се стопи. — Олеле!
Карса бавно се изправи.
Краят на харпуна се виждаше точно пред тях, сечеше като клин пенестите вълни — право към един от големите тримачтови кораби. Стържещият звук под шхуната изведнъж спря и тя се люшна напред.
— Към кърмата, Карса! Назад!
Торвалд понечи да го дръпне, отказа се, изруга и затича презглава назад.
Задъхан, като се мъчеше да надвие вълната от мрак, теблорът тръгна залитайки след него.
— Не можа ли да удариш някоя по-малка?
Сблъсъкът накара и двамата да се проснат на дъските. Ужасен трясък разтърси шхуната и изведнъж отвсякъде ги заля вода — избиваше нагоре през люковете, нахлуваше през бордовете. Гредите от двете страни на корпуса се пръснаха и се разтвориха като гигантски пръсти.
Карса се замята в дълбоката до кръста вода, стъпи на някакви дъски и успя да се изправи. Точно пред него сред побеснялата вода подскачаше собственият му кръвен меч. Той го сграбчи, десницата му се стегна около познатата ръкохватка. Душата му се извиси и заликува, а от гърлото му се изтръгна бойният вик на Урид.
Торвалд зашляпа до него.
— Ако и това не смрази сърчицето на тая рибка, нищо няма да може. Хайде, трябва да се покатерим на проклетия кораб, че идат още рибоци.
Двамата загазиха напред.
Корабът, в чийто борд се бяха натресли, се беше килнал на другата страна. Шхуната се беше врязала в корпуса му и бе отворила огромна дупка. Носът и въжето на харпуна, изпънато напред, се скриваха някъде в трюма. Грамадният съд бе заседнал здраво и сблъсъкът не го беше измъкнал от плена на песъчливото дъно.
Щом се приближиха до зейналия отвор, усетиха някъде вътре, дълбоко в трюма, дивашки тласъци.
— Гуглата да ме вземе! — измърмори невярващо Торвалд. — Това нещо е минало през дупката. Дали пък не я е пробило то, а? Заклещило се е там, ако питаш мен. Май ще трябва да го довършим…
— Това го остави на мен — изръмжа Карса.
— На теб? Та ти едва стоиш на…
— Все едно. Ще го убия.
— Е, не мога ли да погледам поне?
— Щом настояваш.
В корпуса имаше три нива, доколкото можеха да видят, най-долното включваше самия трюм, другите две палуби бяха пригодени за хора от равнината. Трюмът беше наполовина пълен с товар — чували, бали и бурета, които се поклащаха над нахлулите през пробойната мътни вълни.
Карса нагази в дълбоката до кръста вода и тръгна към трясъците, дълбоко навътре. Завари огромната риба да се мята на второто ниво, в кипналата вода, едва покриваща глезените на теблора. Парчета натрошено дърво стърчаха от огромната й глава, шуртеше кръв и правеше пяната наоколо розова. Беше се превъртяла на една страна, оголила гладкия си сребрист корем.
Карса заби меча си в корема й. Огромната опашка се изви и го шибна със силата на конски ритник. Той изхвърча във въздуха и се натресе с гръб в извитата стена на корпуса.
Свлече се в кипналата вода, примига да махне капките от очите си и загледа предсмъртните гърчове на рибата.
Торвалд най-сетне се появи до него.
— Все още си адски бърз, Карса — не можах да те стигна. Но виждам, че си извършил подвига. Ха, в тези товари май има храна…
Но Карса не чу повече. Умът му отново потъна в мрак.
Събуди се сред вонята на гниеща риба, тежко надвиснала в спарения въздух. Успя да види в полуздрача туловището на мъртвата риба — с разпран корем и вече побеляла. Някъде над него, много далече, се чуваха стъпки.