Арсен Люпен — крадецът джентълмен

— Я виж, какво е това? Пакет! И за кого? Но той е за вас?

— За мен?

— Прочетете: „За г-н Шерлок Холмс от Арсен Люпен.“ Англичанинът грабна пакета, развърза връзките, махна двата листа хартия, в които бе опакован. Това беше един джобен часовник.

— А — изпъшка яростно той.

— Часовник? — запита Дьован. — Случайно ли е?… Англичанинът не отговори.

— Как! Вашият часовник! Арсен Люпен ви връща часовника! Но щом ви го връща, значи го е взел… Взел ви е часовника! Ах! Хубава работа, часовникът на Шерлок Холмс, пипнат от Арсен Люпен! Господи, колко е забавно! Не, наистина… извинете ме… но не мога да се сдържа.

И след като се насмя хубаво, той каза без колебание:

— О, да! Мъж е!

Англичанинът не помръдна. До Диеп, заковал поглед в бягащия пейзаж, той не каза нито дума. Мълчанието му бе ужасно, непроницаемо, по-силно от най-дивата ярост. На гарата той каза просто, без гняв този път, но с тон, в който се чувствуваше цялата воля и енергия на този човек:

— Да, това е истински мъж, мъж, на чието рамо ще имам удоволствието да поставя тази ръка, която сега ви подавам, господин Дьован. И знаете ли, имам чувството, че Арсен Люпен и Шерлок Холмс ще се срещнат отново някой ден… Да, светът е твърде малък, за да не се срещнат… и тогава…