Пътят към София

Когато вечерта на приема двамата братя Будинови пристигнаха пред консулството въпреки протестите на Андреа Климент бе наел файтон, под окачения на гредата фенер, дето се вееше и французкото знаме, се виждаха вече десетина други файтони. Окуражени, че не са първите гости, те влязоха бързо в антрето на консулството, дадоха връхните си дрехи на неузнаваемо издокарания бай Пешо Калимерата, който изпълняваше ролята на гардеробиер, и след като Климент каза на брат си няколко предупредително - назидателни думи, на които Андреа сопнато отвърна: "Ти гледай себе си. Не се грижи за мен...", пристъпиха в силно осветения салон.

Там вече блестяха тоалети и униформи.

Макар на поканените да бе казано, че тоя прием е "едно малко тържество по случай щастливия рожден ден на госпожица Сесил", гостите чувствуваха, че Сесил е само поводът. Истинската причина, според техните разбирания, беше войната с нейната скука и с непрестанната нужда хората да се срещат и да научават все нови и нови сведения, за каквито жаднееха не само надошлите в града многобройни кореспонденти, но и членовете на мисиите, още повече консулите, чиито задачи напоследък бяха едва ли не само тия.

Консулът Леге и майка му бяха наблизо и разговаряха с двама военни.

- Сухичкият вляво е граф Тибо, наблюдателят на австро-унгарския щаб - прошепна веднага Климент.

- Срещал съм го по улиците - отвърна Андреа, за първи път попаднал в такава обстановка.

- Другият е германец, специалист по оръдейна техника, някакъв "фон" беше и той. Нали знаеш, че турците имат Крупови оръдия; изпитва ги... А, консулът ни видя. Ела, трябва да поздравим!