Здрач

Че след като мина известно време, започна с нашия отряд да става нещо лошо: хората вървяха все по-трудно, а всяка крачка струваше такива усилия, сякаш този сакб пиеше от нас живота всеки път, когато кракът се докосваше до камъните му.

Че като усетихме това, обърнах се аз към водача Хуан Начи Коком за съответните обяснения и той, без да крие от мене истината, ми съобщи, че пътят е омагьосан от древните вълшебници на неговия народ, и каза той също така и за това, че в тези места още не му се е случвало да идва преди, и ни води той само според указанията на старците, с които е говорил, преди да тръгне на път. И че те го предупреждавали за омагьосващите свойства на Пътя на съдбата, но той тогава, след като се помолил на Дева Мария, събрал сили, за да се справи със съмненията и да преодолее страха; сега обаче се опасява, че испанските богове не са стъпвали в тоя пущинак, и тука са по-силни неговите вековечни стопани.

Че на мене пак ми се наложи да го утешавам, да го заплашвам и да го уверявам в безпределното могъщество на Господа наш Иисус Христос и на Богородица, и да му напомня, че пред тях туземните божества са само дървени чукани, чиято участ е тлен и забвение. Че моите думи имаха за него определено въздействие, заради което той утихна и само ме молеше да не оскърбяваме индианските богове, докато се намираме в техните владения, а не в Мани, под защитата на крепостните стени и манастирските разпятия.

Че с настъпването на тъмнината всички нас ни овладя страх, чиито причини не бяха ни известни, а да се опише, аз предполагам, е невъзможно. И че този страх придоби такава власт над всички войници и даже над мене, и над Васко де Агилар, и над брат Хоакин, че по мълчаливо съгласие ние в един миг решихме да спрем на онова място, където се намирахме, и да направим там бивак; по-нататък да тръгнем едва с изгрева на слънцето.