Мечът на Гедеон

Чудесна възможност, наистина.

— Ти мина покрай мен и по-рано днес — каза той. — Веднага те забелязах.

— Ами, да, наистина минах.

— Беше с някакъв мъж. Съпруг?

Орхидея се засмя.

— Просто приятел. — Тя се наведе напред. — Ами ти? Не си скитник, права ли съм?

Кимащия жерав не реагира.

— Не мож ме заблуди. — Тя му намигна. — Но трябва да кажа, че добре изпълняваш тая роля.

Той продължи да си пие чая, като че ли нищо не се е случило. Ала думите й силно го смутиха.

— Приятел, казваш. Гадже ли ти е?

— Е, не точно. Всъщност е малко шантав.

— В какъв смисъл?

— Вика, че бил актьор, продуцент. Преоблича се в странни костюми, излиза и се преструва на друг, влачи ме със себе си. Пълна откачалка. Твърди, че упражнявал системата на Станиславски, обаче според мене нещо е загазил.

— В какво е загазил?

— Ще ми се да знаех! Искам да му помогна, ама той не ми дава. Замъкна ме в Ривърдейл в едно адски модно частно училище. Престорихме се на родители на вундеркиндче и той открадна някакви документи — Бог знае защо. И посред нощ направихме тоя щур номер със смяната на стаите в „Уолдорф“.

— Много странно.

— Да, пък после ходихме при един негов приятел в болницата и се оказа, че е умрял.

Кимащия жерав отпи глътка чай.

— Може да е замесен в нещо незаконно.

— Не знам. Изглежда ми честен човек. Просто не мога да проумея.

— Къде е сега той?

Момичето сви рамене.

— Заряза ме в метрото, просто изскочи навън, каза, че щял да ми се обади по-късно. Ще се върне. Всичките ни неща са в стаята.

— Какви неща?