За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
Матев прочете разказа и го обзе желанието и той да хукне подир шапката си и да се махне поне за малко от този побъркан дом, от този объркан свят. Но кой ли оставя добрите хора да правят каквото им се иска?
Гръмовен смях се носеше от трапезарията. Там бяха удължили обяда до вечерта. А, значи им е било добре, било им е забавно без Матев? И на какво се смеят? На глупости, естествено. Разбрали, че „грудките“ и „големите цветя“, засадени из полята, които предизвикват недоволството на Барбароса, са всъщност картофите и слънчогледът. Глупости. И кога най-после този риж лъжец ще напусне скромния ни покрив? И кой всъщност го е поканил тук?
Ох, ох, не бива човек така нетърпеливо и заядливо да задава въпроси. Понякога случаят си няма друга работа и му отговаря начаса.
Защото:
Появиха се изневиделица Борис Матев и неговата обожавана годеница Снежанка. Но вместо да подсилят веселието, сринаха го начаса. Борис — със смръщеното си неузнаваемо лице, Снежанка — с дръзкия си недружелюбен поглед.
И какво се е случило?
– Ние се разделяме — едва разлепи устни Борис.
– Така е по-добре, отколкото да се развеждаме после — додаде Снежанка с независим вид.
„Горкото ми момче! — помисли с болка Марта. — Знаех си аз, че този негов идеал няма да го доведе до щастието“ — и спокойно каза:
– Това не е повод да разваляте милото ни семейно тържество.
– И за какво тържествувате? — с пресипнал от мъка глас попита Борис.
– Тържествуваме затова, защото сме се родили хора, мислещи, чувстващи, възприемащи този прекрасен свят, който не може да бъде сломен от никакви неправди и злини, тъй като злото се самоунищожава от собствените си разрушителни сили — заяви Марта и продължи: — Какво от това, че тази прекрасна млада дама не те обича? Нали ти я обичаш? Нали благодарение на нея си изпитал най-висшето блаженство — привличането! Привличането, на което се крепи Вселената. Нас Земята ни обича и ни тегли. Нея Слънцето я обича, и тя — него, и съществуват заедно всред Галактиката, която с нежност и сила държи световете, а тя е под крилото на Вселената, и всичко е любов, движение, живот. И ние ей сега ще пием за Всемирната любов и за Истината. Защото Снежанка не е поискала да те заблуждава, нали? А ти си силен мъж и не би желал да те хранят с измами и фалшиви чувства. Или се лъжа?
– Не, майко, за съжаление ти и сега не се лъжеш — въздъхна Борис.
– Тогава, да пием! За любовта и истината! — и Марта вдигна чаша, но не я докосна с устни. Видя. Видя как Барбароса гледа Снежанка и как тя се взира в него. И начаса разбра. И бавно отпусна ръката си върху масата.
А Барбароса и Снежанка се изправиха и казаха:
– Ние пихме за любовта и истината.
– Любовта е тук — продължи Барбароса.
– А истината ще научите в най-скоро време — добави Снежанка.
После те двамата протегнаха ръце един към друг, вплетоха ги, мълком се поклониха и излязоха.
А Матев най-после осъществи мечтата си — грабна шапката си и хукна където му видят очите.
IX. Небивалици, смут и сватба
„Духи ада любят слушать эти царственные звуки. Бродят бешенные болки по дороги скрипача.“