Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Започна да разказва за срещите си през деня, особено наблегна върху впечатлението, което беше направила на останалите жени в службата с новата си прическа и маниери. Изкусно смесваше ласкателството с лъжите, това беше единственият начин да го заблуди.
— Харесаха ли новия ти външен вид? — пожела да узнае той. Гласът му беше тих и спокоен, като на задоволен любовник. Но Даниела не се остави да бъде заблудена. Пет пари не даваше дали я харесват, или не. Важното беше, че той я харесва, че новата Даниела е изградена според неговите представи и предпочитания.
— Бяха запленени — отвърна с доволен тон тя. — Искаха да разберат какво ми се е случило.
— Каза ли им?
— Казах им, че е дошло време за промяна. Това биха могли да оценят…
— Как се отнасят към промените?
Даниела усети, че бавно, но сигурно се доближават до желаната тема. Това беше крайната й цел, най-много се опасяваше, че той може да разбере желанието й за подобен разговор.
— Зависи от кого произтича инициативата.
— В най-общ смисъл, разбира се…
— В най-общ смисъл те не са тренирани да възприемат промените в движение. Промените просто объркват реда, на който са свикнали.
Той се замисли за момент, после вдигна глава:
— За какво друго си говорят? Какви клюки си разменят?
Вече бяха близо, съвсем близо…
— О, нищо съществено — небрежно отвърна тя. — Кой с кого спи, кой лейтенант са пипнали в гардероба… Такива неща…
— Започнах да чувам разни неща…
— Какви неща?
— Питам се дали и ти не си чула нещо…
— Не те разбирам.
— Мисля, че ме разбираш прекрасно — отвърна той и тя още веднъж се възхити на пъргавия му ум.
— Ти все още си лоялна към Карпов. — „Ето, най-сетне го каза открито…“ — Той гради твоята кариера и дърпа всички конци.
— И какво от това?
— Нима не разбираш? — погали ръката й Лантин. — Вече е време да обърнеш гръб на този човек.
— Аз мисля за собствената си кариера — тръсна глава тя, сигурна, че точно тези думи се очакват от нея.
— Карпов обаче краде от мен… — очите му бяха затворени, а дишането — равно и спокойно. Потта оставяше солени бразди по бързо изстиващата кожа на тялото му.
— Самочувствието на Карпов е огромно като Украйна — подхвърли тя.
— Зная…
— А егоистите приличат на изнудвачите. Започнат ли веднъж, вече не могат да се спрат…
— Това ли е мнението ти за Карпов?
Тя умишлено замълча.
— Идеята за плана „Мунстоун“ е негова… — Лантин продължаваше да лежи със затворени очи.
— През цялата си кариера той имаше една-единствена свястна идея…
— Коя?
— Да ме направи началник на КВР.
Той се разсмя и клепачите му се вдигнаха. Погледът му обаче беше тежък и сериозен.
— Какво да правя с Карпов?
— Защо питаш мен?
— Познаваш го отдавна и… интимно…
— Което не означава, че зная всичките му тайни, нали? — Даниела нямаше никакво намерение да му позволи лесна победа. — Защо не попиташ жена му?
Той предпочете да не обръща внимание на играта й.
— Жена му вероятно го обича, освен това едва ли притежава твоя ум… Не е много лесно да се унищожават хора, добрали се до положението на Карпов. Като шеф на Първо главно управление той има много приятели. Особено сред военните. Човек не бива да мъти тези води…
— За малко да реша, че говориш сериозно — засмя се тя.
— Говоря напълно сериозно.
Сега вече можеше да продължава — Лантин беше възприел идеята й като своя.
— Няма да е лесно — добави той.
— Точно затова имам една молба…
— Каква?
— Искам твоето разрешение — промълви тихо тя.
Очите му се насочиха към великолепните твърди гърди, слабините му отново потръпнаха, пулсът му започна да се ускорява.
Гледаш не където трябва, Юри, помисли си Даниела. После леко се размърда и гърдите й съблазнително се разлюляха. Това беше напълно достатъчно.
— Ти си на работа в КГБ, а не аз — дрезгаво промърмори той. — За какво ти е необходимо моето разрешение?
Тя протегна ръка и хвана основата на възбудения му член. Пръстите й се раздвижиха, едновременно с това гърдите й се плъзнаха надолу, към слабините му.
— Ти си властта… Без теб нищо не може да стане…
От гърдите му се откърти тежка въздишка, последвана от нейната: