Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
— Откачено копеле! — Изплювам се.
— Порязала си се. — Лекс бърка в джоба си за нещо, без да отмества очи от лицето ми.
— Не, ти ме поряза! Превъртял си!
— Какво търсеше в кабинета ми, Кейт? Хайде, чичо Лекс трябва да знае!
— Какво съм търсила ли?! — изкрещявам. — Ти не разбираш, нали? Ти с твоя едностранчив ум — богатство, пост, пари. Глупости! Има хиляди мотиви, които не можеш да си представиш. Да, точно това търсех — толкова силно мотивираща причина, че да си струва да убиеш млада жена. Контрол. Ето мотив! Или може би срам? О, но ти никога не си изпитвал такова чувство, нали? Господи, може да си я убил и ти, защото най-после си престанал да чукаш наляво и надясно и — о, ужас на ужасите — си започнал да й вярваш и си се влюбил. А сега се опита да убиеш и мен! — Протягам ръка и го зашлевявам през лицето. Някакви хора се опитват да отворят вратата. Не ги виждам ясно. Разнасят се писъци и усещам натрапчиви ръце по тялото си.
— Тя е в шок! — вика някой.
— Не съм.
Лекс изважда хартиена кърпичка и я притиска до раната ми.
— Изплюй камъчето, Кейт. Долавям накъде духа вятърът. Прикриваш го и ще разбера защо.
— Измъкнете ги от колата! Може да експлодира! — Вятърът отнася гласа.
Едва не падам през вратата и тръгвам залитайки към завоя. Лекс се обляга на предния капак на потрошената си суперскъпа кола. Изпитвам желание да смачкам нещо с голи ръце, но вместо това побягвам.
— Помогнете на горката жена! — вика някакъв мъж. Почти стигам до хълма, когато се сещам, че съм забравила в колата чантата си — и информацията от дома на Мелъди.
Обръщам се и виждам, че Лекс ме гони с чантата ми в ръка.
— Дай ми я!
Той ме поглежда победоносно.
— Може би трябва да я задържа, докато ми кажеш каквото искам да знам. — Лекс се е задъхал от прилива на адреналин, че е оцелял от катастрофата, и аз също.
Протягам ръка.
— Дай ми я.
— Каква улика ще ми кажеш срещу чантата, хрътко?
Обикаляме един около друг на банкета, дишаме учестено и мълчим. Изпаднала съм в силен шок и не съм в състояние да говоря.
До нас дотичва някакъв мъж и слага ръка на рамото на Лекс.
— Изчакайте линейката!
Приближават се още няколко души и нашата битка на воли е прекъсната.
— Трябва да научиш един важен житейски урок, Кейт. — Лекс вдига високо чантата, без да забележи светлосинята папка на Мелъди, която е само на няколко сантиметра от очите му. — Никога не заставай между човека и милионите, които той смята да спечели. — Хвърля чантата в краката ми и се обръща да се оправя с последиците от онова, което е натворил.
26.
Веднъж в часа по биология в училище аз отгледах микроби. Изстъргах ги изпод ноктите си и ги наблюдавах как се размножават в петриево стъкло. Мустакатата госпожица Добс ми каза, че броят им се удвоява с всеки изминал час. Дребните мръсници бяха бързи. Взирам се в огледалото в банята и внимателно проследявам с пръсти раната на слепоочието си.
В огледалото се отразява лицето на Пол.
— За последен път ти казвам, Кейт, трябва да отидеш в болница. Може да имаш вътрешно разкъсване. Не мога да повярвам, че си вървяла пеша до вкъщи и не си изчакала линейката…
Мъча се да не му обръщам внимание и да остана сама, за да мисля за налудничавите тиради на Лекс. Бях глупава, съсредоточена в пениса на Пол и къде може би го слага, а сега в съзнанието ми се множат други вероятности с бързината на микроорганизмите върху кожата ми. И няма антисептично средство срещу тези идеи, никаква твърде странна вероятност, за която да не съм помислила.
— Според мен имаш сътресение. Не ме слушаш.
Поглеждам съпруга си, осветен от халогенните лампи на тавана на банята ни.
— Трябва да се обадиш на полицията и да съобщиш за случилото се.
Поклащам глава.
— Лекс все едно те е отвлякъл и се е опитал да те убие!
— Не беше така.
— Поведението му е важно за случая…
Затварям очи, за да се изолирам от всичко, и когато ги отварям, Пол ме слага на ръба на ваната.
— Ела тук. Слава богу, че си добре. — Той започва да масажира раменете ми и въпреки всичките години, които са изминали, сегашните ми подозрения и наскорошната отчужденост, чувствам тръпка при допира му, докато ме разтрива и премахва напрежението ми и насъбралия се в мен адреналин. Той духа на раната ми и по лицето ми започват да се стичат сълзи.