Пратеникът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пратеникът». Краткое содержание книги:
— Виждам от досието ви, че не сте омъжена.
— Така е.
— В момента имате ли връзка с някого?
— Не.
— Спите ли с някого?
Сара погледна към Картър, който й хвърли мрачен поглед, сякаш й напомняше: Казах ви, че нещата може да станат лични.
— Не, не спя с никого.
— А защо не?
— Губили ли сте много близък човек?
Мрачното изражение, което внезапно се изписа на лицето му, съчетано с неспокойното раздвижване на Картър на стола му, я предупредиха, че е навлязла в забранена зона.
— Съжалявам — каза тя. — Не…
— Става дума за Бен, нали? Бен ли е причината да нямате връзка с никого?
— Да, Бен е причината. Разбира се, че е Бен.
— Разкажете ми за него.
Сара поклати глава.
— Не — рече тя меко. — Няма да узнаете за Бен. Той е мой. Бен не е част от сделката.
— Колко дълго се виждахте?
— Вече ви казах…
— Колко време се срещахте с него, Сара? Важно е, иначе не бих питал.
— Около девет месеца.
— И после връзката ви приключи?
— Да, приключи.
— Вие сложихте край, нали?
— Да.
— Бен ви е обичал. Искал е да се ожени за вас.
— Да.
— Но вие не сте чувствали нещата по същия начин. Не сте се интересували от брак. Може би не сте се интересували и от Бен.
— Държах много на него…
— Но?
— Но не го обичах.
— Разкажете ми за смъртта му.
— Не говорите сериозно.
— Напълно сериозен съм.
— Не говоря за неговата смърт. Никога не съм говорила за смъртта на Бен. Освен това вие знаете как е умрял. Загина в девет часа и три минути сутринта, източно време, на телевизионния екран. Всички хора в света гледаха как Бен умира. А вие?
— Някои от пътниците на полет 175 успяха да се обадят по телефона.
— Точно така.
— Беше ли Бен един от тях?
— Да.
— Обади ли се той на баща си?
— Не.
— Обади ли се на майка си?
— Не.
— На брат си? На сестра си?
— Не.
— На кого се обади той, Сара?
Очите й се напълниха със сълзи.
— Обади се на мен, копеле такова!
— Какво ви каза?
— Каза ми, че самолетът е отвлечен. Каза ми, че са убили стюардесите. Каза ми, че самолетът прави неконтролируеми движения. Каза ми, че ме обича и че съжалява. Щеше да умре всеки момент, а ми каза, че съжалява. После връзката прекъсна.
— Какво направихте?
— Включих телевизора и видях дим да се издига от Северната кула на Световния търговски център. Беше пет минути след удара на полет 11. Никой не беше наистина сигурен какво е станало. Позвъних на Федералната авиационна администрация и им казах за обаждането на Бен. Позвъних на ФБР. Обадих се и в бостънската полиция. Чувствах се напълно безпомощна.
— И тогава?
— Гледах телевизия. Чаках телефонът отново да позвъни. Това не се случи. В 9,03 часа източно време вторият самолет се вряза в Световния търговски център. Южната кула гореше. Бен гореше.
Една сълза се плъзна по бузата й. Тя я избърса и го погледна гневно.
— Доволен ли сте?
Мъжът не отговори.
— Сега е мой ред да задам въпрос и е най-добре да ми отговорите искрено… или си тръгвам.
— Попитайте ме каквото желаете, Сара.