Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Таванът рязко се сниши, а тунелът се стесни, на места до не повече от трийсет стъпки ширина. Забелязах, че някои от хората ми са обезпокоени, и се помолих наум дано да не се стесни още повече — няма начин човек да се измъкне от някои страхове, а страхът да се окажеш заклещен е един от най-силните. Но проходът не се стесняваше повече, а започна да лъкатуши между каменни колони, като пънчета на гъби, изпъващи се от пода до тавана.
Пещерата беше не само великолепно убежище, но и ефикасно защитима — малка сила можеше да използва колоните за прикритие и да се бие зад тях, дори да прави контраатаки.
Проходът се ушири и се появиха малки пътеки, водещи в различни посоки. Но усетът на Тенедос за посоката беше надежден и той без колебание ни махна да продължим по главния тунел. В тъмните дупки отстрани се чуваше хъркане и шумолене на помръдващи тела.
Влязохме в просторна зала — таванът беше поне на двеста стъпки над нас. В стените имаше няколко издатини, като тераси на огромно здание — бях виждал такива в Никиас.
Тук нямаше нужда от факли. От покрива се спускаха сталактити, сталагмити се издигаха от пода. Бяха прозрачни и от вътрешността им струеше многоцветна светлина, и изпълваше пещерата с искрящо калейдоскопично сияние.
За миг си помислих, че това е голямата зала, която беше видял Тенедос, но той поклати глава и ни поведе към един от безбройните тунели — най-широкия и най-високия. Последвахме го.
След двеста крачки влязохме в друга пещера.
Беше наистина огромна и стените й бяха покрити с разноцветни минерали. И тук имаше безброй ниши и тераси — и същите смайващи, идващи незнайно откъде цветове осигуряваха искрящата светлина.
Точно това беше залата, „посетена“ от Тенедос. Видях трона в центъра, наподобяващ много онзи, на който в Саяна седеше аким Фергана, макар че този като че ли не беше инкрустиран със скъпоценни камъни.
Зад него се издигаше високият цилиндричен олтар, а от едната страна бяха струпани грамадите съкровища, плячкосани от товиетите от техните жертви.
Залата беше пълна със спящи хора — облечените в бели халати товиети бяха проснати навсякъде, все едно жреците бяха спрели по средата на някаква церемония и бяха хвърлили над стадото си заклинание за сън. Надявах се да е така и да е нужно друго заклинание, за да се събудят.
Тенедос посочи трона и видях от двете му страни подредени изкусно резбовани сандъци. Повдигнах вежда и той кимна — беше усетил, че в тях е онова, което търсим.
Тъй че продължихме напред, с извадени оръжия, като прекрачвахме предпазливо спящите. Бяха стотици. Устните на Тенедос се движеха беззвучно и той на няколко пъти докосна клепачите си. Предположих, че хвърля заклинание за сън или може би усилва мощта на вече хвърленото от магьосниците товиети.
Сандъците бяха от дърво и заключени. Отпрахме капаците с копия и ножове и ги отворихме. Дървото изскърца и потръпнах, но никой от спящите не помръдна.
Онзи, който отворих, съдържаше удивителни неща: видях диадема на кралица, череп, жезъл и камък, който беше прекалено голям, за да е скъпоценен, иначе щеше да струва цяло кралство, и още много неща. Но не и кукли. Отворих друг и и той също се оказа пълен с чудесии — но куклите, които търсехме, не бяха там.
Някой изщрака с пръсти — беше Свалбард. Махна ми. Притичах до сандъка, до който беше застанал — Тенедос дотича след мен, — и видях десетки кукли, натикани вътре най-безцеремонно. Махнах на бойците си и те припряно започнаха да ги тъпчат в торбите си. Отворихме още сандъци и намерихме още кукли.
Вече бях започнал да се надявам, че ще си свършим работата и ще се измъкнем, без да ни надушат, когато в каменната зала отекна вик. На една тераса беше застанал полуоблечен мъж и вдигаше тревога.
Тетивата на Кърти иззвънтя, но стрелата не улучи и върхът й издрънча в камъка. Последва я нова, по-точна от първата, и прониза мъжа в корема. Той бавно залитна напред, полетя надолу и запищя. Тялото му се преобръщаше във въздуха.
Писъците разбудиха спящите и те, още замаяни от съня, започнаха да се надигат.
Последните кукли се озоваха в торбите, торбите — на гърбовете, и побягнахме към изхода. Все още не срещахме съпротива освен облечените в бяло товиети, които залитаха на пътя ни — но ги изритвахме бясно настрана.
И тогава се появи джаск Иршад.
Стоеше на една тераса, на трийсет стъпки над пода на пещерата. Видя ни и изкрещя от гняв. И още докато викът му кънтеше из залата, започна да расте, стана почти петдесет стъпки и с лекота стъпи от терасата на пода.