Сексуалният живот на Катрин М.

Страшно много обичам атмосферата на празните работни стаи, в които цари спокойствие, но не спокойствието на временно прекъсната работа, а друго — криещо някаква изненада. В тях вече няма хора, които с напрегнато усилие вършат нещо, но напрежението може всеки миг да се появи отново с някой упорито звънящ телефон или внезапно облещил се екран на монитор, или пък заради някоя недовършена работа. Всички пособия, цялата тази материя, цялото пространство вътре, които са само на мое разположение, ме карат да изпитвам илюзорното, но успокояващо усещане, че имам неограничени възможности за работа. Както вече казах, когато другите освобождават пространството, заедно с него освобождават и времето и тогава сякаш имам само за себе си цяла вечност, през която мога да се науча как да използвам апаратурата, как да анализирам проблемите и да намирам решение за тях — сякаш самото влизане в някоя работна стая без предупреждение и без да се извинявам, изведнъж прави по-лек моя живот, чийто ритъм е твърде неравен. В тези условия, когато някой колега нарушава самотата ми заедно със своята сексуална партньорка, в изключително редки случаи използвам заедно с тях мокета, който не предлага особени удобства. Предпочитам като подложка най-вече работните маси. Някой може да си помисли, че го правя, защото позата, в която жената седи на края на масата, а мъжът е прав между разтворените ѝ крака, може най-бързо да се промени, ако внезапно нахлуе някой колега. Всъщност нещата не стоят така. Истинската причина е, че по този начин най-леко могат да се преплетат различните по смисъл жестове. Случвало ми се е да преглеждам заедно с Венсан, който правеше макетите при нас, как са вързани страниците. И двамата стоим прави един до друг, без да използваме столове, от една страна, защото той е много зает, а може би и защото е прието, че по този начин, отдалечавайки поглед с още трийсетина сантиметра, нещата се виждат по-ясно. Усещам едва доловимо колебание, докато работим, и тутакси се обръщам. Лек подскок и задните ми части вече са до макета, а венериният ми хълм — на възможно най-добрата височина. Височината има много съществено значение. Всеки път благоприятният момент, в който се преминава от професионалния разговор към мълчалива прегръдка, съвпада с мига, в който вниманието отслабва — когато трябва, например, да се потърси някакъв документ в чекмеджето в най-долната част на шкафа. Докато се навеждам напред, за да стигна до него, задните ми части изпъкват. Те тръпнат от желание да усетят върху себе си две силни ръце. После търсят опора върху някое бюро. Винаги много внимавам, когато трябва да разместя всичко отгоре, за да мога да легна по гръб. Не всички работни маси обаче са с подходяща за целта височина, голяма част от тях са твърде ниски и има някои, върху които въобще не ми и хрумва да легна втори път. Един график, при когото ходех в неговата агенция, много лесно се справи с този проблем, като приспособи въртящите се столове, чиято височина може да се регулира с точност до сантиметър. Предвиждаше и маса зад себе си, на която да сложа краката си. Така можехме да стоим дълго време, без да се уморяваме и двамата, аз — все едно че съм на трансатлантически полет, а той — въртейки гъвкаво талия, като че танцува хула-хоп. От време на време спираше да се движи и предоставяше това на мен, като хващаше с две ръце стола и леко го въртеше ту на едната, ту на другата страна.