Войната на вярата

— Не беше споменал за това в съобщението си.

— Не исках да ви тревожа.

— Значи да се тревожа сега? — Нинка поклати глава. — Ти и баща ти сте еднакви. — Тя се обърна към Елсин. — Все още трябва да го храня. Все още е прекалено слаб.

— Вечерята ви очаква, уважаема професор Десол.

— Още ли работиш по проекта за очистване на онази тиня? — попита Нинка, след това приближи до съпруга си и го целуна по бузата.

— Разбира се.

— Би ли могъл да си позволиш подобна дейност?

Не го правя за пари, а заради Трайстин и Саля.

— Винаги си бил идеалист.

— Кога ще вечеряме? — намеси се Трайстин.

— Ще донеса яденето, а ти се измий — предложи баща му.

Когато Трайстин, все още стиснал чашата с чай в ръка, влезе в трапезарията с изглед към градината, Елсин вече бе поставил съда с гозбата върху керамичната поставка в средата на кръглата маса. Зеленчуци и нарязани парчета от плодове, покрити със счукани фъстъци и подправки, бяха сложени в голяма дървена купа пред чинията на Трайстин. Върху отсрещната страна на масата, до празното четвърто място, имаше кошница, пълна с топъл кафяв хляб, от който се вдигаше пара.

Нинка отвори плъзгащата се стъклена врата, облицована с дървена рамка, и леко я повдигна над едно неравно място.

— Виждам, че тук отново трябва да правя ремонт.

— Винаги с тази инженерна мисъл. — Елсин седна и се обърна към Трайстин: — Сервирай си. Храната е проста — хляб, салата и готвено във фурна.

— Мирише прекрасно. — Трайстин изчака майка му да се настани край масата и едва тогава седна на стола си.

— Нима не е така винаги? — попита тя. — В течение на годините баща ти ме разглези.

Трайстин я изчака да си сипе от храната, после натрупа няколко лъжици от готвеното с ориз върху широката каменна чиния и си взе също толкова много зеленчуци.

Елсин наля чай на Нинка и си сервира от гозбата.

— А сега… да поговорим за важните неща — така ще мога да приключа с тревогите. Как те раниха? — попита Нинка. — Започни от началото.

— Тя винаги казва така — засмя се Елсин.

Трайстин допи чая в чашата си.

— Почти три години възвращенците трупат оръжия и боеприпаси в пустошта на Мейра, като прикриват това с непрекъснати нападения срещу станциите от граничната полоса.

Докато Трайстин очерта предисторията на нападението, Елсин отново напълни чашата на сина си.

— … накрая наистина нямах друг избор, освен да остана в боен скафандър. Докато бях в медицинския център, ми предложиха да приема обучение за военен пилот и аз реших да приема. Една от причините, поради която приех, беше тази, че удължиха военната служба на всички.

— Но очевидно има и други причини, поради които си направил такъв избор — поклати глава Нинка. Независимо че много обичаш тази къща, тя няма да ти бъде достатъчна. Не и сега.