Пътуване през спомени
- Автор: Маринов Делиян
- Серия: Истории от Последното измерение #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътуване през спомени». Краткое содержание книги:
Скар е пробуден след смъртта си, за да служи на деструктивни сили. Живителната му енергия е поддържана от злата природа на Зеления камък и от спомените, които воинът получава. В тях Скар е насилник и престъпник. Ето защо воинът решава, че макар да е извършил безброй безчинства в миналия си живот, е длъжен да тръгне по пътя на принципите си. Кръв, магьосничество и секс съпътстват битката му за свобода и любов.
Крегорор беше предвождал достатъчно битки, за да може славно да носи званието военнокомандващ. Специфичното за всяко племе гоблини беше, че главнокомандващите военни операции същества не се задържаха дълго в тази си позиция, тъй като обикновено измираха бързо в постоянно водените битки. Крегорор обаче се беше задържал на това почетно място, защото бе подчинил кръвожадната си природа на здравия разум, приветстващ дългото и здравословно съществуване. Ето защо гоблинът не се биеше в челните редици на войските, които предвождаше, а стоеше на стратегически удобно за наблюдаване място и командваше. И това, което виждаше от една могила, в близост до входа на гробницата, никак не му харесваше. Вярно, че първата група нашественици, които бяха подмамили и вкарали в капан се бе оказала корава, но това, което Крегорор виждаше в момента, надхвърляше всичките му опасения и очаквания. Това не бяха истински хора, поне не такива, каквито бе виждал преди. Главнокомандващият нямаше проблем с това да прахосва гоблини, хвърляйки ги в битка, в която са обречени. И без това гоблините се излюпваха и обучаваха бързо.
— Скуийз — военният командир махна на седящия наблизо и също наблюдаващ битката гоблин, — ела, имам план!
Призованото същество се появи и вдигна рамене в очакване на заповеди. Гоблините не признаваха особено етикецията и специалното отношение към по-висшестоящ, естествено ако не беше самият им вожд.
— С колко бойци разполагаме в гробницата? — мълниеносно долетя въпросът на Крегорор.
— Мъртви или живи? — въпросът не бе успял да притесни Скуийз, който се водеше нещо като съветник на главнокомандващия. Това, с което се различаваше от останалите гоблини, беше умението му да борави с цифри — рядък талант сред съществата.
— Естествено, че живи.
— Имаме 134 в галерията, в момента прииждат още 200 от нашите. До броени минути очакваме да се включат и други отряди на подчинени от вас командири с по-нисък ранг.
— Отлично! — Крегорор кимна удовлетворено, а в очите му се четеше интелигентност. — Дай нужните заповеди, тези които прииждат да не влизат.
— Но вие знаете, че не можем да победим с тези, с които разполагаме тук вътре. Вече са 112. — Докато говореше с висшия си командир, Скуийз не откъсваше преценяващия си поглед от центъра на галерията, където ясно се открояваше битката, в която полуживите бяха образували почти несломим обръч от добре наточени мечове, който не прощаваше на нито един гоблин, дръзнал да нападне безразсъдно. А такива имаше много.
Крегорор, който също не откъсваше поглед от сражението, отвърна:
— Да, така е. Това е враг, който се нуждае от специално отношение. Няма нужда да хабим толкова войни.
— Как да постъпим тогава? Нима можем да оставим противниците си ненаказани?
— О, не. Последвай ме… — Крегорор се насочи към изхода на пещерата. — Разпореди на хората си да мобилизират тези, които току-що пристигнаха пред гробницата да започнат Танца на Гоблините.
— Танцът на Гоблините? Сигурен ли сте? — Скуийз изгледа изумено командира си.
— Да, и отговарям напълно пред вожда за решението си.
— Така да бъде. Ами тези 98, които продължават сражението.
— Нека го продължават, можем да си позволим такава загуба, в името на добре сломения враг.
Двете същества напуснаха не след дълго пещерата, като всички останали гоблини им правеха път, къде от уважение, къде от уплаха. Скуийз и Крегорор принадлежаха към древната подраса на гоблините, наречена проггоблини. Подраса, славеща се с повече интелект и хитрост, доказателство за това как силата на острия ум, едновременно и превъзхожда, и контролира тази на острото оръжие.
Скар и Призрак бяха опрели гръб в гръб. Полуживите имаха нужда един от друг повече от когато и да било. Споменът за едно чувство, загърбено с новия живот, ги бе осенило и им даваше допълнително сила и скверна енергия — чувството на страх, което водеше до ожесточение, при тези, които бяха обучени за хладнокръвни бойци. Призрак отдавна бе изпразнил кочана си и захвърлил надалеч лъка си, като оръжията, с които разполагаше, бяха два къси, но смъртоносни кинжала. Полуживият ги въртеше със смайваща бързина и правеше на каша всеки доближил го гоблин. Съществата в повечето случаи дори не успяваха да разберат какво се е случило.