Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
— Позволете да ви демонстрирам хексапода — каза Филдинг.
Ученият отвори титаниевата черупка на рака, разкривайки микроелектрониката вътре. Постави невронния цилиндър в гнездото му и закрепи всичко на място. След това отнесе устройството в съседното отделение на стерилното помещение. То бе преустроено като тестов лабиринт — но не обикновен двумерен, а изпълващ цялото помещение с размери три на три метра — петнайсет нива тунели, шахти и спирали.
— Вече пуснах веднъж хексапода през лабиринта. Гледайте.
Филдинг пъхна подобната на рак машина през един отвор, затвори вратата и използва блутуут устройство, за да го активира.
По жлеба, минаващ по периферията на черупката, светнаха зелени светлинки. Металните крака се разпънаха и затропаха.
Робърт се наведе напред. Не изглеждаше особено впечатлен.
— Защо не…?
Устройството полетя напред на шестте си крака и набра скорост, докато не се превърна в размазано сребристо петно. Носеше се през тунелите с изумителна скорост и нито веднъж не направи погрешен завой. Беше запомнило идеално сложния път през лабиринта.
— Според преценката ми новият мозък е интелигентен горе-долу колкото едно средностатистическо куче — с гордост заяви Филдинг.
Половин минута по-късно хексаподът стигна изхода в горната част и рязко спря.
Робърт се ухили.
— Впечатляващо.
Филдинг също се усмихна, развълнуван от рядката похвала. Пресегна се към вратата и я отключи. Преди да успее да я отвори, хексаподът се хвърли напред, изхвърча навън и се вкопчи с краката си в ръката на учения. Острите върхове се забиха в плътта му. През бялата тъкан изби кръв.
— Мамка ти… — извика Филдинг и натисна блутуут контролера, за да изключи устройството.
Наложи се да се върне на масата и да освободи ръчно краката един по един.
— Агресията на новото поколение също е необичайно висока — каза Филдинг, като се мръщеше и търкаше наранената си ръка. — Създали сме еквивалент на лимбичната система на мозъка на бозайник с мозъка на влечугото под кората, воден единствено от инстинкта за оцеляване.
— На бойното поле това не е нежелателна характеристика.
— Така е.
— И като стана въпрос за бойно поле, обещахте полеви изпитания на най-новите хексаподи. Именно затова дойдох лично.
— Разбира се. Приготвил съм монитор, даващ картина от пет камери от Хижата. Всичко е готово. Очакват да им дадете сигнал.
Робърт последва Филдинг до 52-инчовия монитор. Екранът бе разделен на отделни части, даващи различни изгледи към изолиран, покрит с гора хълмист терен на стотици километри оттук.
В централния прозорец се виждаше малък бетонен бункер насред поляна, подобен на гигантски мравуняк. Имаше метална врата, която бе плътно затворена.
— Готов ли сте? — попита Филдинг.
— Започвайте — рязко нареди Робърт.
Филдинг заговори в мобилния си телефон. Секунди по-късно металната врата се отвори и навън беше избутана някаква жена. Беше облечена само в болнична престилка. Жената падна на колене и закри очи от яркото слънце. Робърт разсеяно се запита колко ли време не е виждала дневна светлина.
Съдейки по начина, по който подскочи и погледна назад към вратата, някой явно й беше извикал.
— Казват й да бяга, ако иска да остане жива.
Робърт се намръщи. Точно в този случай садизмът не му допадаше. Това беше експеримент, а не някакъв кървав спорт, и трябваше да се проведе като такъв.
Субектът се втурна презглава към гората.
— Ето там! — Филдинг посочи някакво движение в тревата — дузина стрели, насочили се към бягащата жена. Две се отделиха и се отклониха настрани с по-висока скорост с намерението да я заобиколят. — Вижте как се движат съгласувано. Използвах нова система за безжична комуникация и свързах отделните хексаподи един с друг, за да могат да действат като група или глутница. Вижте колко бързо се учат.
Робърт гледаше — наполовина отвратен, наполовина възбуден.
Жената стигна до края на гората, но явно чу ловците. Озърна се през рамо и ужасът от видяното я накара да се препъне. Тя падна на колене и устата й се отвори в беззвучен писък.
После ловците я настигнаха.
Не продължи дълго.
Филдинг докосваше брадичката си и коментираше опита.
— Новата бойна модификация на хексаподите като че ли работи според проекта. Режещите дискове, ножовете по краката… всичко се представи безупречно. Може да си поиграя с лопатите, за да могат да се заравят по-добре.