Сексът и комунизмът

На седемнайсет години Лола вече беше покварена от срещата си първо с Иван, а после със Станислав. Нищо не покварява така, както разбито сърце при първа любов. След като успееш да събереш отломките, винаги някое малко, незабележимо парченце липсва, деформира образа, създава усещане за нецялост, неистина, студ, отчуждение, малка, скрита дълбоко болка, че не си била обичана, била си заменима, любовта ти е била без значение, била си незначителна за този, на когото си подарила за пръв път тялото и душата си, и този пръв път никога повече няма да се случи. Той е последен. Последният път, когато от теб е протекла кръв от пробитата мека бариера от кръвоносни съдове, недокосната от никой и нищо, уникалната физиологична граница между телесното и духовното, която само жените притежават.

Лола се раздели не само с девствеността си, но и срещна най-лошото, което може да се случи на едно момиче - грубия, примитивен цинизъм на мъж, който всъщност не обича жените. Беше достатъчно интелигентна, за да знае причините за безочието на Иван, после на Станислав, а по-нататък на поредица от мъже, възпитавани от майки идиотки и незаинтересовани бащи, заети основно със себе си. И все пак никой не я беше подготвил за това. Баба й Анастасия беше човек от друг свят, свят, в който мъжете имаха чест и бяха кавалери. Майка й и баща й пък бяха така заети със собственото си нещастие, че не разбираха какви чудовищни промени се случваха с дъщеря им.

Иван беше намерил Станислав в дома на приятелката му, където се бяха сбили и оттам нататък Лола изобщо не искаше да вижда нито единия, нито другия. Обаче огромните сини очи на любовника на Лола не й даваха мира. Идеята за него като цяло й беше неприятна, виждаше й се неприлично стар, дори я беше срам, че е привлечена към него, и въпреки това стомахът й се свиваше и се навлажняваше, когато си представеше члена му в себе си. Не можеше да спре да мисли за него. Но всичко това нямаше особено значение, защото в живота й се бяха случили толкова много нови неща, изпълващи я с друг вид възбуда. Лола откри, че наранената жена, която отмъщава, притежава огромна сила и нищо не може да спаси обекта на гнева й. Както и че сексуалното привличане, лишено от всякаква логика, задръжки или други мотиви, освен да бъде награбена, нацелувана, безапелационно хвърлена на някое легло, където и да е, и изчукана от „стария“ Станислав, беше нещо, срещу което й беше трудно да се бори.