Индигова магия
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-048-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Индигова магия». Краткое содержание книги:
След един забранен, но сладостен миг, разтърсил Сидни до дъното на душата й, в нея се противопоставят желанието да остане вярна на принципите, с които е възпитана, и чувствата, които се зараждат в сърцето й.
И тогава среща чаровния бунтар Маркъс Финч — бивш алхимик, извършил нещо непростимо. Той е избягал от организацията на алхимиците и се укрива от тях. На път да разбули тайните, които алхимиците крият от Сидни, Маркъс упорито я подтиква да се разбунтува срещу хората, с чиито възгледи е отраснала, но разчупването на тези окови се оказва много по-трудно, отколкото тя си е представяла.
Водена от нормите, които са й били втълпявани години наред от алхимиците, Сидни се бори срещу древната, тайнствена магия, която е вкоренена дълбоко в същността й. Докато двамата с Ейдриън се опитват да открият злата вещица, която изпива силите на млади момичета с магически способности, Сидни осъзнава, че единственият начин самата тя да не се окаже следващата жертва, е да се довери на магията в кръвта си…
Глава 11
Маркъс изчезна, запътвайки се към мястото, където се укриваше, а аз подкарах към общежитието. Това, което ми бе казал, продължаваше да ми се струва странно. Не спирах да си повтарям, че може да не е истина. Така нещата бяха много по-лесни за възприемане.
Когато се върнах в „Амбъруд“, заварих необичайно за вечерно време ученическо оживление. Атмосферата ми подейства успокояващо след шокиращата ми експедиция, далеч от фантастични и загадъчни магии и заклинания. Мобилният ми телефон избръмча за получен есемес в мига, в който влязох в стаята си. Беше от Джил: „Ела да ме видиш, когато се върнеш.“ Въздъхнах. Явно за дявола нямаше умора. Оставих чантата в стаята, после се затътрих надолу към втория етаж, несигурна какво ще заваря.
Джил отвори вратата. Изглеждаше неимоверно облекчена да ме види.
— Слава богу! Имаме проблем.
— Ние винаги имаме проблем — троснах се. Пристъпих вътре и видях Анджелина да седи на пода, подпряла гръб на стената, с нещастно изражение. — Какво се е случило?
Тя бързо вдигна глава.
— Вината не е моя.
Стомахът ми се сви още повече.
— Никога не е, нали? Пак питам: какво се е случило?
Тъй като Анджелина мълчеше, Джил влезе в ролята на говорител.
— Трей е получил мозъчно сътресение, защото го е халосала с учебника по алгебра.
Преди да успея да направя синтактичен разбор на казаното, Анджелина скочи на крака.
— Лекарят каза, че няма мозъчно сътресение!
— Почакай. — Погледът ми се местеше между двете и аз почти се надявах, че ще избухнат в смях на шегата, която сигурно си правеха с мен. — Направила си нещо на Трей, което наистина е изисквало лекарска намеса?
— Аз едва го докоснах — не се даваше тя.
Отпуснах се на леглото на Джил, като едва устоях на желанието да пролазя под завивките.
— Не. Не може да си направила това. Не и отново. Какво каза директорката? О, Боже! Къде ще те изпратим? — След бойния сблъсък на Анджелина с мотивационната група, ни беше заявено съвсем ясно, че при следваща подобна проява тя ще бъде изключена.
— Еди пое вината — обади се Джил. Докато говореше, лицето й се озари за миг от усмивка. — Всъщност не е имало много свидетели, така че той казал, че си играели в библиотеката, като се замеряли с учебници. Закле се, че проявил невнимание и хвърлил учебника твърде силно… и случайно ударил Трей по главата.
Анджелина кимна.
— Точно това се случи с нас.
— Не, не беше това — възрази Джил. — Аз го видях. Ти побесня, когато Трей ти каза, че не би трябвало да ти е толкова трудно да разбереш, че „Х“ винаги приема различна стойност.
— Той намекна, че съм глупава!
Променливите величини не ми се струваха толкова трудно понятие, но аз виждах, че под външната си смела маска, Анджелина наистина е смутена и объркана. Винаги съм имала впечатлението, че сред Съхранителите Анджелина се е чувствала като кралица сред поданиците си. Тук тя постоянно се опитваше да не изостава в научно и социално отношение, лутайки се в един свят, който беше много по-различен от този, в който бе родена и отраснала. Това би направило всеки несигурен. И при все че се питах дали Трей изобщо е казал, че тя е глупава, трябваше да призная, че някои от неговите подигравателни подмятания биха могли да се възприемат по този начин.
— Ще има ли сериозни последствия за Еди? — попитах. Съмнявах се, че той би могъл да бъде изгонен за нещо подобно, но както нямах късмет, като нищо можеше да получи наказанието, от което бе избавил Анджелина.
— Наказан е временно да не излиза в свободното си време — поясни Джил.
— Той го прие много храбро — додаде Анджелина.
— Не се и съмнявам — отвърнах, докато се питах дали двете момичета осъзнаваха, че по лицата им е изписано едно и също изражение на обожание. — Виж, Анджелина, разбирам, че учебният процес може да е разстройващ и изнервящ, но трябва да сдържаш нервите си, става ли? Трей просто се опитва да ти помогне.
Тя изглеждаше доста скептична.
— Понякога се държи доста странно.
— Зная, но няма много желаещи да са на негово място. А ние се нуждаем от теб тук. Най-вече Джил. Също и Еди. — Видях, че част от недоволството й се стопи, когато споменах за приятелите и задълженията й. — Моля те, опитай се да учиш без сътресения с Трей.