В морските дълбини

– С какво ще го заклещим? Магията ни няма да подейства на този кораб.

– С мрежата. Линг, стой тук. Нийла, помогни ми.

Двете русалки вдигнаха мрежата, завлякоха я до кораба и започнаха да я увиват около страховитите перки на витлото.

– Бързо, Сера. Ако го пуснат, ще станем на хайвер – припираше Нийла.

Докато работеха, на Сера изведнъж ù се стори, че чува гласове. Дали бяха морски хора? Или риби? Звучаха странно – чуваха се някъде отблизо, но бяха приглушени, затова не можеше да прецени чии са. Спря да увива мрежата и се огледа внимателно. Нямаше никого във водата.

– Нийла, чу ли това? – попита.

– Нищо не съм...

Тогава и двете ги чуха.

Стон, пронизителен и отчаян. Идваше от вътрешността на „Бедриеер“.

Сера заплува към кораба и притисна ухо в корпуса. Нийла направи същото, но не чуха нищо повече.

– Сигурно са карагьози – предположи Серафина неспокойно. – Един от моряците на Тепрез каза, че не могат да допуснат бреговата охрана да се качи на борда, за да не види какво имат в трюма. Сигурно незаконен улов.

– Сера... о, богове. О, Сера.

– Какво има? Какво стана?

Нийла не можеше да продума. Беше притиснала ръце към устата си. Кожата ù бе придобила нездрав бледосин оттенък. Серафина проследи погледа ù. На морското дъно, на около шест метра от левия борд на кораба, лежаха трупове, най-малко десетина.

Серафина нададе задавен вик. Тя заплува надолу към труповете, с надеждата, че очите я лъжат. Но не я лъжеха. Хората бяха мъртви – лежаха по гръб или по лице. По някои от телата се виждаха грозни, огромни рани, причинени от харпуните. Други бяха с насинени лица. На мнозина ръцете бяха завързани зад гърба. Почти всички жени бяха със сплетени коси, а мъжете бяха облечени с туники от морски лен, което значеше, че са селски жители.

– Не – простена тя. – О, велика Нерия, не.

Бяха миромарци. Нейният народ. Не бяха войници, бяха цивилни. И бяха избити като добитък. Сърцето ù се изпълни с дълбока, разкъсваща скръб и нажежена до бяло ярост.

– Тепрез се опитва да ни хване, за да ни предаде на Колфин. Защото той иска талисманите. Това го разбрах. Но това тук... Защо го е направил? Защо?

Нийла си възвърна гласа.

– Мисля, че ги е измъчвал, за да му дадат информация. Точно както Трахо направи с теб и Таласа. Сигурно е мислил, че знаят нещо за талисманите.

От кораба долетя бучене. Звукът постепенно се засилваше и изведнъж витлото се завъртя с оглушително свистене.

– Хайде – каза Серафина. Надяваше се, че планът им ще успее, колкото и малка да беше вероятността за успех.

Перките направиха няколко оборота и с лекота прерязаха мрежата. Надеждата на Серафина угасна.

– Не стана. Време е да се раздвижим – каза тя.

– Чакай, Сера, стана! Виж!

Пред погледите на русалките, изпорязаните нишки на въжето се увиха около оста на витлото и се заклещиха. Оста се завъртя още няколко пъти и спря.

– Спряхме го – зарадва се Нийла.