Черната корона

— Ние също трябваше да напуснем родния си дом — продължи джуджешкият крал, — и затова оцеляхме. Народът ми е уморен от път, но е по-добре да отстъпим отново, отколкото да станем на курбан за удоволствието на Агамон.

— Какво е твоето мнение, сър Камарай? — попита Белия крал и погледна въпросително към зеленокосия рицар.

— Аз… — обърка се Камарай. Не бе свикнал на такова внимание и не очакваше да се допитат до него по толкова важен въпрос. Досега винаги лорд Алтиарин бе съветвал краля по военни въпроси. Но ето че отговорността бе стигнала до Камарай.

— Ако позволиш, братко — намеси се Тамарай.

Зеленокосият кимна, благодарен за прекъсването. Щеше да може да обмисли отговора си.

— Аз живях сред джуджетата десетилетия и знам, че тяхната връзка с морето и градовете им е също толкова силна, макар и различна от нашата с Гората — продължи някогашният моряк. — Знам какво им е коствало да изоставят земите си, тъй като изпитах същото, когато ги напуснах. Знам обаче още, че по-умният винаги отстъпва. Сблъсках се със силата на черните елфи, кралю. Те не са враг, когото можем да победим в открита битка. Ние живеем, за да градим, а те — за да рушат. Това е едничкият смисъл от съществуването им. Ако не избягаме сега, ще умрем в безсмислена битка.

— А ти какво ще кажеш, Таерин? — премести погледа си Белия крал върху жреца. — Наистина ли събратята ти са толкова страшни, колкото ги описва Тамарай?

Жрецът се поколеба.

— Трябва да разберете, че аз не споделям негативните оценки, които давате за пътя на моя бог и тези, които го следват… — започна той.

— Но този път подпали дома ни — не се сдържа Рисафай. Белия крал вдигна ръка, за да му даде знак да замълчи.

— Но това, което става — продължи Таерин, — няма общо с моя бог. Силата, с която враговете ни разполагат, е нечувана. Те прогониха Рамакар от собствения му град и сега искат да направят същото с остатъка на света. Моето желание е да се бия с враговете си.

Лицето на Таерин се изкриви от горчива усмивка.

— Но видях, че не мога — въздъхна той.

Тамарай го прегърна през рамото. Рисафай се намръщи още повече.

— Станах лечител, защото Лерта ми каза, че това е по-добро от варианта да вляза в битка, която не мога да спечеля — продължи Таерин, — и мисля, че това е съвет, който важи за всички ни сега.

Белия крал кимна и погледна към Казарада.

— Какво е твоето мнение? — попита търпеливо той.

— Разумът ми казва, че предложението на хората е добро — отвърна вампирката, — но сърцето ми желае друго.