Обладаване
- Автор: Байетт Антония Сьюзен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обладаване». Краткое содержание книги:
По средата имаше тежка маса с кожена тапицерия, издраскана и изцапана с мастилени петна, и две кожени кресла. Някога червена, сега кожата им бе покафевяла и се ронеше, оставяйки ръждиви следи по дрехите. В средата на масата имаше мастилница с потъмняла празна сребърна поставка за перодръжки и зеленикави стъклени съдинки, пълни със засъхнал черен прах.
Маневрирайки със стола си около масата, Джоан Бейли остави отгоре писмата.
— Надявам се да ви бъде удобно. Непременно ми кажете, ако ви трябва още нещо. Бих ви запалила камината, но комините не са чистени поколения наред — боя се, че или ще се задушите от дима, или ще подпалим цялата къща. Достатъчно ли ви е топло?
Мод оживено я увери, че им е топло. По страните й от слонова кост бе избила лека руменина. Сякаш студът изваждаше наяве истинския й живот, сякаш с него се чувстваше у дома.
— Оставям ви тогава. Нямам търпение да видя как върви. В единайсет ще направя кафе. Ще ви донеса.
Помежду им пропълзя мраз, когато Мод изложи предложенията си как да работят. Бе решила, че всеки трябва да чете писмата на автора, който го интересува, и че трябва да се споразумеят как да записват наблюденията си на стандартни картончета по системата, която тя вече използваше в Женския ресурсен център. Роланд възрази отчасти защото чувстваше, че го командват, отчасти защото си представяше — нелепа и романтична картина, сега напълно разбираше това — как двамата заедно свеждат глава над ръкописите, следят развитието на историята и — така допускаше — споделят разкрилите се чувства. Изтъкна, че по системата на Мод ще изгубят всякакво чувство за хода на повествованието, а Мод категорично отвърна, че живеят във време, което цени несигурността на повествованието, че могат по-късно да сравнят бележките си и че и без това имат съвсем малко време, а нея я интересува преди всичко Кристабел Ламот. Роланд се съгласи, тъй като решаващият фактор наистина бе ограниченото време, с което разполагаха. Мълчаливо работиха така известно време, прекъсвани само от лейди Бейли, която донесе термос с кафе, или от някой случаен въпрос.
— Кажете — попита Роланд, — Бланш носела ли е очила?
— Не знам.
— Тук се споменават блесналите повърхности на погледа й. Сигурен съм, че пише повърхности, в множествено число.
— Може да е носила очила, а може и да я е сравнявал с водно конче или друго насекомо. Изглежда, е познавал стихотворенията на Кристабел за насекоми. По това време всички са били луди по насекомите.
— Как е изглеждала всъщност? Бланш?
— Никой не знае със сигурност. Аз си я представям много бледа, но това е само заради името й.
Отначало Роланд работеше със същото съсредоточено любопитство, с което четеше абсолютно всичко, написано от Рандолф Аш. Това любопитство беше своего рода прорицателско познанство — той знаеше как работи мисълта на този човек, беше чел същото, което беше чел и поетът, владееше характерните му синтактични и стилови навици. Мисълта му можеше да прескочи напред и да чуе ритъма на непрочетеното, сякаш самият той го бе написал, а в съзнанието му отекваха призрачните ритми на още ненаписаното.
Този път обаче скоро — съвсем скоро — обичайните удоволствия от разпознаването и прозрението отстъпиха пред нарастващо напрежение. Основната причина бе, че и самият автор на писмата е бил обзет от напрежение, объркан от предмета и получателката, които бяха завладели вниманието му. Беше му трудно да вмести това същество в представата си за нещата. Молеше за разяснения, но явно му отговаряха с гатанки. Без достъп до останалата част от кореспонденцията Роланд не можеше дори да гадае какви са тези гатанки, и все по-често поглеждаше към озадачаващата жена от другата страна на масата, която с мълчаливо усърдие и дразнеща предпазливост нанасяше педантично спретнати бележки върху картончетата, подредени на малки ветрила пред нея, и с гримаса ги защипваше едно за друго със сребристи кламери и карфици.