Мрачни времена
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 954-8610-71-0
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни времена». Краткое содержание книги:
Аз съм Мъргън — Знаменосецът на Черния отряд, макар и да нося срама, че загубих знамето в битка. Продължавам да водя тези Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а и едва ли някой друг може да чете или пише. Ще бъда вашият спътник през времето, достатъчно на Господарите на сенките да доведат сегашната ни съпротива до нейния неизбежен край…“.
Щях да го обсъдя с Гоблин и Едноокия. Те щяха да знаят как да го разбирам. От време на време за разнообразие се забавляваха с тълкуване на сънища.
Тай Дей задърдори в мига, в който влязохме при Говорителя. Кай Дам ме огледа замислено и докато Тай Дей дърдореше, доби странно вглъбено изражение.
Старецът изглеждаше сам, когато влязохме, но щом Тай Дей заговори, а Кай Дам се заслуша с необичайно внимание, от тъмното излязоха да ме огледат и други Нюен Бао. Хон Трей и Кай Гота бяха първите. Старицата се настани до съпруга си.
— Надявам се, че нямаш нищо против — каза Кай Дам. — Понякога тя е способна да отмята воала на времето.
Гота не каза нищо. Подозирах, че това не беше твърде обичайно.
Появи се и красавицата и веднага се залови да поднася чая. За Нюен Бао чаят е голяма работа. Дали тя изпълняваше и някакви други функции в семейството?
Мъжът в тъмното днес не охкаше и не пъшкаше. Дали ни беше напуснал?
— Още не — разчете погледа ми Говорителят. — Но скоро. — Той усети и следващия ми въпрос. — Ние пазим брачната клетва, въпреки че той престъпи своята. Ще застанем пред Съдниците на Времето с неопетнена карма.
Разбрах за какво говори единствено защото бях изучавал джайкурските писания.
— Вие сте добър народ.
Кай Дам се развесели.
— Някои биха го оспорили. Стараем се да бъдем почтени хора.
— Разбирам. И ние в Черния отряд се стараем.
— Отлично.
— Дойдох, защото Тай Дей ми каза, че искаш да говорим.
— Да.
Зачаках. Погледът ми постоянно се отклоняваше към жената, която приготвяше чая.
— Знаменосецо…
Сепнах се.
— Не — казах кротко, без да осъзнавам, че говоря на глас. Не бях пропаднал в някоя от онези черни дупки, просто се бях поразсеял за миг. Не можеш да обвиниш един мъж за такова нещо. Не и когато го разсейва такава жена.
— Благодаря, Говорителю — продължих, — за това, че не ми лепна някой от онези неприятни прякори, които имаш склонност да използваш.
Не можах да се сдържа и леко се усмихнах на стареца. Може би щяхме да седим там, да се усмихваме, да кимаме и да редим бъдещето на света.
— Благодаря — казах, когато хубавицата ми поднесе чая.
Това я учуди. Тя ме погледна в очите и ме стресна. Очите й бяха зелени. Нито се усмихна, нито изобщо ме удостои с някакъв знак на внимание.
— Забележително — отбелязах аз, без да се обръщам към никого конкретно. — Зелени очи. — После се овладях и изчаках Говорителя да отпие от чая си и да започне отдалече да обяснява своя проблем.
— Зелените очи са редки сред Нюен Бао и са изключително ценени — обясни той и отпи ритуална глътка. — Хон Трей може понякога да повдига воала, но нейните видения не винаги са истина, а и не винаги са ясни. Или пък са видения от онова, което още не се е случило. Тя не вижда хора, които може да разпознае, и е трудно да се определи кога се случва видението.
— Хм? — Въпросната жена седеше, свела очи, и бавно въртеше нефритената гривна на лявата си китка. И нейните очи бяха зелени.
— Тя предвиди наводнението. Бяхме убедени, че видението ще се окаже измамно, защото не си представяхме как толкова много вода ще се излее в Джайкур.
— Но сега се намираме сред езеро. Най-големият пълен с вода ров на света. Сенчестите няма да ни безпокоят повече.
Минута измина, докато старецът разбере, че не говоря сериозно.
— О… — Той се засмя. Хон Трей вдигна очи и се усмихна. Тя първа беше схванала шегата. — Разбирам. Да. Но той ще е от полза на Господаря на сенките, не на нас. Всеки опит да напуснем града ще изисква салове или лодки, които лесно се забелязват и не могат да прекарат достатъчно войници за пробив.
Старият момък беше и генерал.
— Разбра го. — Тъкача на сенки бе намерил изобретателно решение на своя проблем с малобройната войска. Сега той можеше да предизвика Господарката уверен, че ние няма да му изскочим в гръб.
— Причината да поискам този разговор е, че в своето видение Хон Трей видя водата да се издига до десет стъпки под бойниците.
— Това прави седемдесет стъпки вода. — Погледнах старицата. Тя като че ме разглеждаше по начин, който нямаше нищо общо с любопитството. — Лайняна работа.
— Има и друг проблем.