Емперо

Кива прочете писмото, прочете го още веднъж, а после за по-сигурно още веднъж, след което го накъса на малки парченца, отиде до тоалетната за екипажа надолу по коридора от своя килер, хвърли парченцата в тоалетната, свали си гащите, седна и се изпика върху тях. Това не промени по никакъв начин положението ѝ, но я накара да се почувства по-добре.

Като свърши тази работа, Кива се върна в килера си и обмисли ситуацията, в която бе попаднала, и какви бяха предимствата и активите ѝ в момента.

Предимства: Беше жива, да му го начукам, което наистина ѝ дойде малко изненадващо, след като я бяха гръмнали в лицето. Капитанът бе прав, че в момента не изглеждаше красива — цялото ѝ лице беше осеяно с дупчици и подкожни кръвоизливи, където мъничките частици упойка бяха проникнали в кожата ѝ, за да бъдат абсорбирани — но това не бе нещо, за което Кива се притесняваше. То нямаше да я забави ни най-малко.

Активи: Мозъкът ѝ. Тялото ѝ. Не точно лицето — виж по-горе относно дупчици и кръвоизливи, — но всичко друго отвътре и отвън работеше с пълна пара. Плюс сегашното ѝ състояние, което беше шибано бясна.

Не просто шибано бясна на Надаш Нахамапитин, да сме наясно, макар че Кива наистина ѝ беше шибано бясна. Надаш бе наредила да я гръмнат в лицето, да я отвлекат и да я пратят в космоса с кораб, който си бе на практика развъдник на шибан тетанус. Надаш имаше нужда от корекция на поведението и на Кива много ѝ се искаше тя да е тази, която ще внесе корекцията.

Но човекът, на когото бе най-шибано бясна, беше самата тя. Сеня се бе оказала права: Надаш спипа Кива, когато не очакваше. Кива беше отишла на срещата с Друзин Улф, уверена, че има преимущество и че Улф и Надаш ще се хванат на плана ѝ точно както го бе замислила. Бе прекалено уверена и недостатъчно подготвена, в резултат на което я гръмнаха в лицето и сега съдбата ѝ се намираше в ръцете на шибаната Нахамапитин.

Кива отдели един момент, за да помисли за Сеня, която почти със сигурност я смяташе за мъртва и трябваше да се справя със загубата ѝ. Усети как нещо я пробожда, нещо, което не бе съвсем сигурна дали е изпитвала преди — скръб, но не за някой покойник (покойницата трябваше да е тя, ама не беше), а за жив човек, който трябваше да премине през личната си скръб по един покойник. Не беше справедливо към Сеня да преживява тази мъка и макар че Кива никога не се бе заблуждавала, че светът е справедлив, това ѝ се струваше малко прекалено; нещо съвсем конкретно, за което Надаш трябваше да си плати.