Откраднатият сън

Когато Настя се прибра от Карташов, Льоша й предаде списъка на хората, които я бяха търсили по телефона. Беше много късно, но тя все пак реши да не отлага едно от обажданията за утре. Слезе у съседката Маргарита Йосифовна, която обичаше да гледа телевизия до късно, защото около полунощ по Московския канал започваха да дават стари филми, и набра номера на Генадий Гриневич. Уви, режисьорът не можел да й съобщи нищо ново. Познатите му журналисти не знаели почти нищо повече от написаното в рекламната анотация на книжните обложки. Да, казали те, известно име, книгите му много се търсят, но никой не го смята за истински литератор. Стабилен занаятчия, макар и не без искра Божия. Умело си вдигал цената, като се правел на загадъчен. Не, те, журналистите, били убедени, че зад това не се крие нищо престъпно, всичко било обикновен рекламен трик за подгряване интереса на читателите. „Господи — тъжно си помисли Настя, — пак ли извадих празно билетче? Пак ли сбърках?“

… От телефонния звън Льоша веднага се събуди и я погледна въпросително. Настя завъртя глава: „Не!“ — и седна в леглото.

— Ало! — сънено каза Льоша.

— Извинете ме за късното обаждане — чу приятен баритон, — но трябва спешно да говоря с Анастасия Павловна.

— Тя спи.

— Събудете я, моля ви. Наистина е важно и много спешно.

— Не мога. Взе приспивателно и ме помоли да не я безпокоя.

— Уверявам ви, много е важно за нея. Тя очаква обаждането ми и ще бъде много недоволна, когато научи, че съм я търсил, а вие не сте ни дали възможност да поговорим. Във връзка с работата е.