В земята пламък се крие

— Спомням си да казваш, че хората в Ескейн не пътували през Инструър? — каза Кърр, моментално подозрителен.

— Така е — дойде отговорът. — Повечето от нас остават в Ескейн. Но достатъчно ще дойдат, за да свикаме Сбор.

— И за какво ни е това събрание? — настояваше Кърр. — Бързахме да опитаме да се промъкнем на части край стражите на моста към Строукс, колкото по-скоро, толкова по-добре. Защо е нужно това забавяне?

— Някои биха искали да ви видят — рече плешивият. Лийт долови нотка на предпазливост в гласа му, която очевидно убягна на останалите, защото никой не каза нищо, затова младежът се изправи с намерението да прояви допълнителен интерес.

— За водачите на Ескейн ли става въпрос? — попита Лийт. — Бихме желали да се възползваме от възможността да ги убедим в мирните си намерения и че сме достойни за доверие.

Домакинът сви устни.

— Разбирам, че ти си бил един от воините, които нападнали Пиниона — съмнението в гласа му бе доловено от всички. — Неколцина от избягалите дойдоха в Ескейн и ни разказаха за делата ви. Водачите ми искат да се уверят, че подобни храбри бойци няма да представляват опасност за сигурността ни. Както можете да си представите, тя е от първостепенно значение. Вероятно срещата с вас ще им осигури това спокойствие.

Лийт се изсмя.

— Би било добре да помните, че външният вид лъже. Макар поне в моя случай това да не е така. Късметлиите успяват там, където ловките се провалят. Не съм боец.

— Ала историите за делата ти и тези на твоите спътници се пръснаха из Ескейн по-бързо от огън. Дали са били преувеличени или не — не зная, макар да вярвам на Фоилзи. Във всеки случай водачите ми възнамеряват да разберат дали слуховете са оправдани.

Вече и останалите членове на Компанията започваха да проявяват интерес към разговора, Кърр и хауфутът се изправиха.

— Съществуват въпроси, относно които не би било разумно да се говори на подобни сбирания — дори и в доверен кръг.

— Така е — отвърна плешивият, чийто глас сега носеше загатната заплаха. — Но ако съществува информация, отнасяща се до оцеляването на Ескейн, бъдете сигурни, че ще я получим.

— А ако подобна информация ни заплашва, ще я скрием! — прогърмя Фарр.

— Мирувай, Фарр! — изстреля фермерът, но в гласа му имаше мекота, която трябваше да умири планинджията, същевременно предразполагайки домакина.

— В думите на спътника ми има нещо вярно — каза хауфутът. — Ще подбираме приказките си. Помнете, че се намираме на повече от хиляда мили от дома, скрити във враждебен град, далеч от всякаква помощ. Объркващо е, зная, да сме достигнали решение, а да не можем да сторим нищо за него. Нека бъдем търпеливи!

Сборът се състоя по-късно утринта в голяма зала, оформена със забележително умение и търпеливост от вътрешността на две съседни постройки. Когато Компанията пристигна, прекарала мъчителен час в отбягването на стражи из мрачния подгизнал град, поне стотина души изпълваха помещението. Поне стотина чифта очи обгърнаха северняците, отведени към средата на празното място. Имаше нещо много странно, дори изнервящо, в тази зала, сякаш всичко вътре ги притискаше.