![Доктор Смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/3/doktor-smrt-bg-download.jpg)
Доктор Смърт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #14
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954260033X
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Доктор Смърт [bg]». Краткое содержание книги:
Ръцете на Стейси изведнъж се отдръпнаха от волана, сякаш тласнати от невидима сила, и закриха лицето й. След миг ги отпусна и опря чело на волана. Конската й опашка заподскача и къдриците й завибрираха. Трепереше като мокро кутре, но грохотът на океана заглушаваше плача й. Мъжът с детектора за метал бе изминал петдесетина метра по плажа с приведен гръб, забил поглед в пясъка.
Когато протегнах ръка и докоснах рамото й, тя потръпна, като че ли й бе неприятно.
Години наред бях слушал страдащи хора да плачат и бях свикнал да реагирам като професионалист, и все пак не ми бе никак леко. Стоях и чаках, докато Стейси се тресеше неудържимо и риданията й ставаха все по-силни, като викове на уплашена чайка.
Най-сетне престана да трепери и млъкна. Разпери ръце, но остана наведена над волана. Промърмори нещо неразбираемо.
Приближих се и я чух да казва:
— Изчезва.
— Кое?
Примигна и бавно се обърна към мен, сякаш движението й костваше огромно усилие.
— Какво кое? — сънено промълви тя.
— Кое изчезва, Стейси?
Нехайно сви рамене.
— Всичко.
Смехът й не ми хареса.
Най-сетне я убедих да слезе от колата и да се поразходим. Вървяхме по асфалтираната алея покрай плажа, без да говорим. Лицето на мъжа с детектора сияеше.
— Открил е заровено съкровище — отбеляза тя. — Истински се забавлява. Видях го отблизо, сигурно е на около седемдесет, а търси жълтици… Слушайте, съжалявам, че ви накарах да изминете целия път дотук заради мен. Съжалявам, че ви отговарях троснато по телефона и ви упрекнах за това, че сътрудничите на полицията. Имате право да работите каквото си искате.
— От самото начало се чувствах неловко — споделих аз. — Баща ти ми разреши да продължа, но явно не ти е казал. Дори и да е променил решението си, не ми се е обадил.
— Не зная дали го е променил. Просто беше ядосан, защото онзи човек от полицията дойде да го разпитва, а той не обича да се подчинява на чужда воля.
— Все пак — настоях — мисля, че е най-добре да се откажа от…
— Не! — прекъсна ме Стейси. — Не го правете заради мен. Не ме интересува… всъщност няма значение. Коя съм аз да ви карам да се откажете от доходите си?
— Не е толкова важно за мен, Стейси…
— Не. Държа да продължите. Някой е убил онзи човек и всички ние трябва да направим каквото е по силите ни, за да бъде заловен.
„Всички ние.“
— В името на справедливостта — продължи тя. — Това е наш граждански дълг. Извършител на подобно престъпление не бива да остава безнаказан, независимо кой е.
— Какво е твоето мнение за доктор Мейт?
— Нямам мнение. Доктор Делауер, при всичките сеанси не бях искрена с вас. Не споделих колко скапано е семейството ми. Помежду ни няма никакво общуване. Живеем заедно… Съвместно съществуване, но без… да сме свързани.
— Откакто майка ти се разболя ли?
— Дори по-рано. Когато съм била малка, а тя е била здрава, сигурно сме се забавлявали, но не си спомням. Не искам да кажа, че не е била добра майка. Правеше всичко, което трябва, но никога не съм я чувствала… не зная, трудно е да се изрази. Сякаш у нея нямаше нищо, човек не можеше да достигне до… Все още не съм успяла да си обясня защо направи това със себе си, доктор Делауер. Баща ми и Ерик обвиняваха Мейт, най-обсъжданата тема в дома ни беше какво чудовище е той. Но не са прави, те просто отказват да проумеят истината: че тя сама е взела това решение, нали?
Този път искаше от мен искрен отговор, а не професионален съвет.
— В крайна сметка, да — отвърнах.
— Мейт е бил само средството. Би могла да избере какъвто и да е начин. Тя ни изостави, защото не държеше на нас достатъчно, за да положи усилия. Съзнателно е решила да ни напусне, без да се сбогува.