Демон шосе [bg]

Майло помълча за кратко, после разпери ръце, сваляйки пръста си от спусъка.

— Хвана ме — рече. — Не наранявай никого от двамата. Пускам пистолета.

Постави оръжието си на пода и се изправи, с вдигнати ръце.

Шанкс поклати глава.

— Всъщност съм разочарован — заяви. — Мислех си, че ще има шоу.

Майло се усмихна.

— Имаш предвид нещо като във „Висока луна“?

Шанкс избута Амбър надолу, която коленичи до Глен, но продължи да насочва оръжието към Майло.

— Нещо такова.

Майло не изглеждаше твърде обезпокоен. Беше съвсем спокоен, вдигна рамене.

— Ах, аз самият винаги съм чувствал по-близко „Дивата орда“.

— И аз също — дочу се глас зад тях.

Шанкс се обърна и видя пушка, насочена към гърдите му, след което Ела Мей го свали с изстрел.

Шанкс падна на земята, а ризата му отпред я нямаше вече. Търкулна се като парцалена кукла.

Майло прибра пистолета си в кобура и изтича към Амбър с ключа от белезниците в ръка. Тя веднага си върна нормалния облик, но Ела Мей дори не я погледна.

Шанкс се изсмя и се изправи.

Ела Мей презареди пушката и отново го гръмна. И отново. Всеки изстрел го изхвърляше все по-назад, разкъсваше дрехите му, осакатяваше плътта му. Но изправеше ли се, кожата му беше като недокосната.

Четвъртият изстрел го изхвърли през вратата. Ела Мей тръгна след него навън, а Майло, Амбър и Глен я последваха.

Шанкс стана, ухилен.

— Можеш да стреляш колкото искаш по мен — каза, — но няма да ме убиеш. Това нищо няма да промени. Я се виж. Ела Мей Рузвелт. Остаряла си.

— Може да има някой друг сив кичур — отвърна Ела Мей.

— Приличаш на тях, знаеш ли. На дъщерите ти. Онези, които убих. Както убих и съпруга ти. Сега вече не си толкова умна, нали, Ела Мей? Ти ги доведе при мен преди толкова години, когато целият ти живот беше пред теб… а виж сега. Стара си, животът ти е зад теб, а аз ти отнех цялото семейство до последния.

— Отне ми Кристина — каза Ела Мей. — Но това е всичко, което ще ми вземеш.

Шанкс присви очи и погледна към улицата, където потъналата в кръв Хедър помагаше на потъналия в кръв Теди да се качи в колата.

— Ние, семейство Рузвелт, сме издръжливи хора — рече Ела Мей и застреля Шанкс в гърба.

Той излетя за миг, гръбнакът му се огъна, а ръцете му се разпериха широко. После гравитацията го откри, сграбчи го, дръпна го надолу, силно, в бетонните стълби. Тялото му отскочи и се усука, преобърна се и накрая падна, удряйки асфалта с глава, извърната по неестествен начин.

Майло слезе по стълбите подире му и спокойно закопча с белезници ръцете му зад гърба, докато онзи не помръдваше.

Пред тях спря кола и отвътре изскочи един човек с черна торба.

— Докторе — поздрави го Ела Мей, докато подаваше пушката на Амбър, — добре, че дойде толкова бързо. Трябва да прегледаш съпруга ми и дъщеря ми, докато аз карам към болницата Уокешо Мемориъл.