Убийте Райм [bg]

— Нищо сериозно. Ще остане под лекарско наблюдение няколко дни.

— Какво точно каза тя?

— Гарет й казал, че държал Мери Бет някъде на изток оттук, на брега на океана — отвърна Сакс. — На Аутърбанкс. Твърди, че не я е отвлякъл. Тя тръгнала доброволно. Направил го от грижа за нея и тя била добре.

— Нещо друго?

— Изненадахме го. Не беше предполагал, че ще открием воденицата толкова скоро. Като подуши амоняка, изпадна в паника, преоблече се, запуши й устата и побягна.

— Отрядът пристигна точно навреме. Искал да я изнасили — добави Бел.

— Добре… Бен, хайде да проверим няколко неща.

Младият учещ кимна и извади гумените си ръкавици, без Райм да му напомня.

Криминологът поиска да види провизиите от воденицата. Бен му показа кутиите и бутилките.

— Няма етикети от магазините, в които са закупени — отбеляза Райм. — Както и предишните. Няма да ни бъдат от голяма полза. Виж дали нещо не е полепнало по тиксото.

Сакс и Бен се заеха с рулото и го заоглеждаха с лупа. Откриха трески, но под микроскопа се разбра, че са от дъските на воденицата.

— Нищо — каза Сакс.

След това Бен взе картата на окръг Пакенок. На нея с кръстчета и стрелки беше означен пътят на Гарет от Блакуотър Ландинг към воденицата. Тук също нямаше етикет от магазин. Не беше означено и накъде е искало да ходи момчето след воденицата.

Райм се обърна към Бел:

— Имате ли АЕСА?

— Какво?

— Апарат за електростатичен анализ.

— Дори не съм го чувал.

— Използва се за откриване на неравности по хартия. Ако Гарет е използвал картата за подложка, ще разберем какво е писал.

— Е, нямаме. Да се обадя ли в щатската полиция?

— Не. Бен, освети картата с фенерче под ъгъл. Виж дали няма някакви драскотини.

В продължение на десет минути Бен оглежда всеки сантиметър на картата. За съжаление не откриха следи от писане.

— Кажи ми за кутията, Сакс. Къде я намери?

Бен вдигна кутията от масата. Райм надникна вътре.

— Люси я намери в мелничното помещение — обясни Сакс.

Райм нареди на Бен да огледа другата карта:

— Провери за следови улики по гънките. Разтвори я над някой вестник.

От картата се посипа пясък. Райм веднага забеляза, че е морски. Песъчинките бяха светли, не матови, както ако беше от вътрешността на страната.

— Пусни го на хроматографа, да видим дали няма да открием нещо интересно.

Бен включи апарата и той затрака. Вече работеше със сръчността на специалист.

Докато чакаха резултата, Бен разпъна картата на масата. Бел и Райм я разгледаха внимателно. На нея беше изобразено източното крайбрежие на Северна Каролина от Норфолк и търговските пътища по границата с Вирджиния до границата на Южна Каролина. Огледаха я сантиметър по сантиметър, но Гарет не беше обозначил нищо.